Мащабно статистическо изследване установява взаимовръзката между предпочитанията в избора на партньор и ДНК
С други думи, мама и татко не са се харесали случайно: те специално са търсели партньор, чийто геном прилича на техния собствен.
За човешкия вид, както и за много други, е характерно асортативното кръстосване -т.е. ситуация, в която изборът на партньор не е случаен и се дължи на определени предпочитания. Установено е чрез изследвания, че хората избират партньорите си сред тези, които приличат на тях самите по редица черти – външност, предразположение към определени заболявания, поведения, навици и черти на характера.
Общността в чертите се обяснява с три причини: първоначално предпочитание към себеподобни, влиянието на партньорите помежду им и социални причини -например в обществата, където е прието хората да се женят само в своя кръг. Понякога се открояват и екологични причини -например при обособено живеещи групи, върху които действат едни и същи фактори на околната среда.
При други животни асортативното кръстосване влияе на генетиката. Например наблюдаваната при някой жаби тенденция да избират съответстващи по размер партньори води до закрепването в ДНК на относително малки индивиди на набор от гени, отговорни за по-малка дължина на костите, а при едрите индивиди и потомството им — на
гени, които правят жабите по-големи.
Крушата не пада по-далеч от дървото
Тази поговорка може да се обясни с асортативното кръстосване, характерно и за хората. Избирайки за бащи и майки на децата си хора, които приличат на нас самите, ние увеличаваме шансовете нашите деца да бъдат наши копия. Асортативното кръстосване увеличава шансовете при потомците ДНК да е устроена така както при родителите и децата да наследят общите за бащата и майката черти.
До неотдавна никой не се наема да изучи влиянието на асортативното кръстосване върху човешкия геном: прекалено много негенетични, социални фактори са задействани при хората в избора на партньор.
Голямо изследване на международна група учени, проведено на основата на база данни, съдържащи информация за 24 000 съпружески двойки (само сред европеидни хетеросексуални мъже и жени), позволява да се открият генетичните закономерности, на които се подчиняват предпочитанията в избора на съпрузи. Установено е съответствие между генетичните особености, които определят фенотипните и социалните характеристики на човека, и предпочитанията в избора на съпрузи и съпруги.
Предпочитанията са предсказани
Доказват го генетиката и житейският опит. Важно е да си припомним как учените установяват връзката между особеностите на генома и физиологическите и социалните особености на човека. Не съществува „ген на ръст 161 см” или „ген на висшето образование”. Но като се разледа цялата ДНК и картата на хромозомите, върху която са отбелязани локуси – места на „присъствие” на отделни гени и групи гени, може да се определи какви съчетания от свойства (геномни варианти) са характерни за хората с ръст около 160 см и тези, които са склонни да получат три висши образования. Тези взаимовръзки се наричат геномни асоциации и именно за тях става дума, когато се казва, че например учените са открили „ген” на любовта към уискито.
За да се анализира връзката на геномните асоциации с избора на партньор, учените създават алгоритъм, който изчислява значенията на характеристиките (ртьст; индекс на масата на теглото – ИМТ, и броя години, отдадени за получаване на образование) по генома на конкретния човек; За всяка от тези черти предишни изследвания установяват съответните геномни асоциации. След това получените значения се сравняват с реалния ръст, ИМТ и (ванието на съпрузите, пише „Феномен“. И се изяснява, че генетичните данни доста точно предсказват. реалния избор на партньорите: при ръста предсказанията на алгоритъма почти винаги съвпадат с реалността, за ИМТ и образованието зависимостта е по-слаба, но далеч не е погрешна.
Leave a reply