Едва ли има приказка, в която да не присъства вълшебна пръчица като основен атрибут на магьосника
Първообразът й води началото си от дълбока древност…
Археолози са открили древни наскални рисунки, на които са изобразени фигури, държащи пръчки. Много индоевропейски народи изобразяват своите богове с различни предмети в ръце, символизиращи тяхната власт. Жреците на много народи използват подобия на жезли в различни обреди. Има дори изображения на Иисус Христос, където той е показан с пръчка в ръка.
По време на управлението на римския император Валенте (364 – 379 г.) много знатни хора са обвинявани, че са организирали заговор против владетеля и с магически методи са се опитвали да узнаят името на неговия приемник. За целта използвали пръстен, окачен на тънък конец, висящ над кръгла метална чаша, по края на която на равни разстояния са гравирани букви. Пръстенът се завъртал по края на чашата и с буквите, в които се удрял, се съставяла дума.
Оттогава подобни апарати не се споменават чак до Парацелз (швейцарски алхимик, лекар, философ, естествоизпитател, 1493 – 1541), който в свое съчинение разказва, че германските миньори търсят руда с помощта на прът с формата на буквата Y. Държейки двата края в хоризонтално положение, търсещият бавно се движи из полето – там, където има метал, свободният край се накланя към земята.
Възгледите за вълшебната пръчица и нейното приложение са най-различни. Според някои автори тя трябва да е взета от дърво, изпитващо естествена симпатия към търсения метал – т.е. за всеки метал е необходимо отделно дърво. Други твърдят, че видът на дървото няма значение, а е важно пръчката да е гъвкава, затова е най-добре да е от върба, орех или ясен.
През 1630 г. френски благородник прави ценно откритие, според което с помощта на върбови и елови пръчки могат да се откриват подземни води.
Богословът Валдемонт е категоричен в своето съчинение „Тайната сила, или трактат за вълшебната пръчка”, че феноменът е в пълно съгласие с магнетичните и електрическите въздействия и затова не може да се допусне намесата на свръхестествени сили. Но известният физик Атанасий Кирхер доказва, че пръчката не се накланя нито към вода, нито към друг предмет, ако не се намира в ръцете на човек.
Свещеникът Льобрен пък предполага влияние на дявола. С помощта на множество опити той неочаквано прави заключението, че „причината за движението на пръчката лежи в желанията на човека и се направлява от неговите намерения”…
Впоследствие учените губят интерес към вълшебната пръчица, а сред народа се е съхранила вярата в чудодейната й сила…
Leave a reply