Дори да смятате, че пърженото е вредно за здравето, едва ли сте лишили напълно фамилията от лакомства като картофки, хрупкаво пиле, чипс от тиквички
С фритюрника могат да се приготвят месо, риба, зеленчуци, дори някои плодове. Ако е качествен, той намалява до минимум количеството олио, поглъщано от храните. Това се постига чрез равномерно нагряване и поддържане на постоянна температура във вътрешността му.
Фритюрникът трябва да има качествен нагревателен елемент, който да поддържа градусите в работната чаша в границите между 160 и 190 градуса. Нагревателят може да е открит или скрит. Открит е при най-евтините модели, при повечето е скрит. Разположен е под чашата, под плоска метална пластина, аналог на електрическия котлон. Той загрява по-дълго в сравнение с открития, но пък уредът се почиства много по-лесно.
Важно е фритюрникът да има удобна система за изхвърляне и добавяне на олиото. За това решаваща е конструкцията на чашата.
Тя може да е емайлирана или с незалепващо покритие. Вторият вид е за предпочитане, тъй като не задържа хранителни остатъци. За да се избегне загарянето на панировка, много модели имат и т.нар. система на студено дъно – между дъното и нагревателния елемент се поддържа малко по-ниска температура.
Има уреди за 0,5 л олио, има и за 1,2 л, 2 л, дори 4 л. При някои модели чашата се изважда, при други това удобство липсва. Отгоре чашата се затваря с капак. Той може да е с прозорче или без. Разбира се, възможността за визуален контрол върху процеса на готвене е за предпочитане. Важно е и капакът, както и чашата да могат лесно да се мият, включително в съдомиялна.
Кошницата е съществен детайл. При избора обърнете внимание удобно ли
ще я поставяте и изваждате, когато е пълна с продукти, дали дръжката й е топлоизолирана, дали е сгъваема. Съобразете дали е с достатъчна вместимост – тя обикновено е отбелязана върху опаковката и означава максималното количество продукти, които може да сложите в кошницата.
Уредът трябва да е комплектован с филтър за улавяне на миризми. Той може да е стационарен и метален, който от време на време се мие. Има модели със сменяеми филтри – касети с активен въглен, които се подменят през определен период. По-ефективни са, но са допълнителен разход. Има и специални хартиени филтри за пречистване на олиото, които не влизат в комплектовката на уреда, а се купуват отделно. С тях олиото се прецежда между отделните готвения.
Блокът за управление може да е разположен странично или върху капака на уреда. Управлението е или електромеханично, или електронно. Плюс на електронното са индикаторите за необходимост от смяна на олиото и филтрите. Но главното, на което трябва да обърнете внимание, е регулировката на температурата. Вариантите са два -плавна или на няколко степени с няколко настройки. За предпочитане е първият, пише „Всичко за семейството“. Добре е уредът да има таймер, както и автоматично изключване и вдигане на кошницата след изтичане на времето за пържене.
Най-новите модели предлагат предварително зададени програми за често използваните храни и подробни инструкции за други. Някои уреди позволяват пържене с до 80% по-малко мазнина в сравнение с обикновен фритюрник.
Блокировката за безопасност е задължителна и не позволява включване на уреда, ако капакът не е затворен, а при отварянето му в процеса на работа уредът се изключва.
На пазара има фритюрници в широк ценови диапазон. Може да откриете добър модел за 50-60 лв., но има и за 300-400 лева.
Leave a reply