Николай II, последният владетел от династията Романови, искрено и нежно обичал две жени – майка си и съпругата си. А те не се понасяли. Да, има немалко семейства, за които конфликтът между снаха и свекърва е нещо познато. Но тук става дума за императорско семейство, което значително усложнява ситуацията.
Николай II и съпругата му Александра Фьодоровна
Императрицата майка
Мария Фьодоровна имала щастлив брак с Александър III. Тя не се месела във вътрешната политика, която съпругът й водел и като че ли това било една от причините за всеобщата любов към нея. Била приветлива, жизнерадостна. И истинска светска дама. Не говорела руски перфектно (родена е в Копенхаген като принцеса Дагмар Датска), но грешките й се приемали по-скоро като очарователни. Тя била обичана императрица и заради активната й ангажираност с различни приюти и лазарети по време на военни действия.
Германската принцеса, превърнала се в руска императрица
Цялата тази добронамереност на Мария Фьодоровна не се пренесла към снаха й. Тя била против брака на сина си Николай II с хесенската принцеса Алиса. Но император Александър III се разболял сериозно, затова женитбата на наследника му, който в скоро време трябвало да стане император, се превърнала във важен държавен въпрос.
Скоро Николай станал император, а съпругата му Алиса приела православието и името Александра Фьодоровна. Отношенията между свекървата и снахата не потръгнали от самото начало. Те били твърде различни. За разлика от свекърва си, Александра била много затворена и поради непознаването на езика и културата на страната, предпочитала да прекарва времето си в тесен семеен кръг. Скоро между двете започнали да се добавят и раздори заради дреболии и женско самолюбие. Но нещата ставали все по-сложни с времето.
В борбата доверието на императора
В началото Мария Фьодоровна имала влияние върху решенията на сина си, който не бил подготвен за управлението на страната. Майката се заела с важната задача да дава съвети на сина си как се ръководи империя. Но влиянието на съпругата му ставало все по-силно – в един момент нейните думи звучали много по-конкретно и обосновано: тя убеждавала Николай, че като самодържец, всички трябва да му се подчиняват безпрекословно. В семейството се наместила и още една фигура – на мистика лечител Распутин, който сякаш променил всичко в живота не само на семейството, но и на империята.
Мистичните забежки на Александра
Младата императрица била доста болнава, имала колебливи настроения, неопределени страхове. Тя родила четири дъщери, които възпитавала добре – дори като отраснали, заедно с нея ходели като милосърдни сестри в лазаретите. Но дълго време не успявала да роди наследник от мъжки пол, което довело до психоза – дори в един момент имало мнима бременност, в която всички (на първо място – самата тя) повярвали. Най-накрая родила син – Алексей, който обаче се оказал с наследствено заболяване. Тя изпитвала вина за неговата болест и силна мъка заради непрестанните му болки. Непрекъснато търсела възможности за подобряване на състоянието му. И точно тогава в Петербург се появил Распутин и бързо спечелил доверието на младата императрица – сякаш само той можел да успокои болката на сина й. Той успял да убеди Александра, че е божи пратеник със специалната мисия да съхрани наследника на руския престол. Всичко това обърквало Александра, тя изпадала във все по-мистични настроения, в които бил въвличан и Николай II. Той обичал жена си и споделял нейната мъка, свързана със сина й. Но бил убеден и в това, че съпругата му може да го замести в делата му – така, като заминал на фронта, оставил вътрешната политика в нейни ръце. А под влиянието на Распутин, тя започнала да взима доста странни решения. И вместо да обединява министрите, на каквото разчитал Николай, по-скоро започнала да ги разединява. Много влиятелни особи определяли атмосферата в Петербург по онова време като безумна – с интриги и озлобеност, и съветвали императора да не дава на съпругата си да се меси в държавните дела. Мария Фьодоровна също била сред противниците на Распутин заради влиянието му върху снаха й.
От личните конфликти до съдбата на империята
В този период Александра смятала, че Мария Фьодоровна има ревниво отношение към властта, затова съвсем не се вслушвала в нейните съвети, дори й показвала пренебрежението си. А императрицата майка просто била убедена, че вървят „със сигурни стъпки към някаква катастрофа“. Някои близки до двора хора я съветвали да направи всичко, за да вкарат Александра в санаториум за душевноболни, за да бъдат спасени и децата, и владетелят. Но Мария Фьодоровна била безсилна – синът й не й оставил никакви правомощия. Опитите на членове на императорската фамилия, депутати, генерали да убедят императора да промени политическия курс, да изгони Распутин и да вземе властта от ръцете на жена си не помогнали. Така че в този момент вече не ставало дума просто за омраза на императрицата майка към снаха й, а за нещо много по-сериозно, свързано със съдбата на цяла империя, пише Журнал за жената.
Според някои историци негативното отношение на Мария към Александра било причина за раздорите в имперската фамилия и проблемите в държавните дела, но според други именно влиянието на Александра върху делата на съпруга й станало основната причина за раздорите и в семейството, и в държавата. И до днес никой не се осмелява да даде обективна оценка на онази сложна за империята ситуация, а отношенията между двете императрици завинаги ще останат една от най-неразгадаемите дворцови интриги.
Leave a reply