Шекспир греши: все пак съществува по-тъжна история от тази за Ромео и Жулиета
И то напълно реална. Дълго преди появата на пиесата се разиграва истинска драма пред очите с истински герои. Кои са все пак прототипите на най-известната литературна двойка в света?
Разбира се, не може безусловно да се твърди от какво именно е вдъхновен Шекспир. Но има исторически факти, които наслагват своя отпечатък върху ума и фантазията на великите творци.
В Португалия управлява крал Афонсу IV Храбри, на когото през 1320 година се ражда син. Наричат го Педро. Именно той става герой на най-драматичната история в страната си.
Когато Педро навършва 14 години, баща му решава да го ожени за испанската принцеса Констанца. Но юношата е влюбен в една от придворните й дами-русокосата Инес де Кастро. На първо място за принца обаче е дългът, а не чувствата. И подчинявайки се на бащината воля, той се жени за Констанца. Впрочем този съюз не му пречи паралелно да поддържа отношения с красивата Инес.
Когато през 1345 година законната му съпруга преждевременно напуска този свят, принцът вижда в това благословия за своята любов. Педро не крие отношенията си с придворната дама, с което разгневява баща си – краля. От своя страна, монархът планира за сина си втори династичен брак. На всяка цена Афонсу IV смята да раздели влюбените.
И докато мисли как да организира новата сватба, двойката заживява заедно. Инес успява да роди на принца четири деца. Удивителното е, че за разлика от законния син на Педро децата на Инес растат здрави. Този факт също вълнува Афонсу IV, който се грижи бъдещият му наследник да е достоен претендент за престола, а не мелез. С намерение да защити династията, той решава да заключи Инес в затвора.
Инес де Кастро моли Афонсу IV да я пощади. Тя е съгласна на доживотно заточение само и само децата й – и негови внуци, да не остават без майка. Но кралят е непреклонен – Инес е убита пред очите на децата си. Педро изпада в ярост. Конфликтът довежда до двугодишна гражданска война, в която принцът се обявява против баща си.
Точката в спора е поставена през 1357 година – Афонсу IV умира и крал на Португалия става Педро. Първо той открива убийците на възлюбената си и ги наказва: с обвинение в безсърдечие са им изтръгнати сърцата. Последва пълно безумство. Новият крал заповядва да извадят от гроба тялото на Инес, и го поставя на трона като кралица. А всички придворни са задължени да целуват ръка на трупа.
По-късно Педро все пак погребва любимата си в църквата на манастира Алкубас. До нейния е поставен още един саркофаг, в който след смъртта си трябва да легне и самият Педро.
Leave a reply