Приятели или родители: баланс в отношенията е най-прекия път към добрата дисциплина

Винаги сте гледали с подозрение на хората, които твърдят, че са приятели с децата си

Но и с малко завист. Хем не вярвате съвсем, че е възможно, хем ви се иска и вие да имате подобна връзка с вашите наследници. Внимавайте какво си пожелавате, защо-то надали ще ви хареса.

ГОЛЯМ БАНЕР ЗА ПО КРАСИВИ

Да си най-добър приятел на детето е примамлива идея на теория. Всичко си споделяте, няма никакви ограничения, няма подчинение и контрол. Защото приятелството означава, че хората са равнопоставени в отношенията си.

Я си помислете възможно ли е това. Та вие сте родители. Вашата роля изначално е друга – отговорността ви е да се грижите за детето си да расте, да го пазите от опасности, да го научите на всичко, което ще го направи един ден самостоятелен, успешен и щастлив човек. Това надали е вероятно да се случи, без да зададате правила, без понякога да казвате „не“, без да бъдете строги и дори да наказвате, когато се налага.

Елементарен пример – вече минава 22 ч., а синът или дъщеря ви не иска да си ляга, макар че утре ще става в 6,30 за детската градина или за училище. Защото най-добрите му приятели – т.е. родителите, също не си лягат, ами гледат телевизия или имат гости. Като хора с разум и опит отлично знаете, че детето ви трябва да спи достатъчно време – поне 8-10 часа. Но да изкомандвате не е приятелско. Или ще трябва и вие да си лягате, или ще трябва да развалите отношенията.

Естествено, ако става дума само за веднъж, може да направите компромис. Но по принцип трябва да има норми и граници, които са обявени и задължителни. Това, според психолозите, е добре за самото дете. Иначе то се обърква какво е допустимо и какво не, защото няма опит, за да преценява последствията от постъпките си и да ги проектира в перспектива. Когато са му поставени правила, расте по-сигурно и спокойно.

Твърденията „приятел съм с децата си“ е по-скоро романтична и образна фраза. Тя описва това, че родителите са успели да ги научат да споделят. Свикнали са да ги изслушват от малки, да обсъждат всяка ситуация и грешка, поощряват ги да правят предложения за решения, дават им свобода на избор. Да, това наистина прилича на приятелство, но в никакъв случай не означава отказ от възпитание и налагане на норми за поведение. Най-малкото защото без тях детето няма да може да живее в обществото – там свободата на волята не е неограничена.

В модерните семейни ценности отношенията родители-деца не са господар-подчинен, както е било много векове. Детето трябва да бъде зачитано като самостоятелна личност. То обаче също трябва да се научи да зачита другите личности вкъщи, в роднинския и приятелски кръг, в детската градина и в училище, да съгласува и да съчетава своите интереси с техните. Прекалено либералното отношение на родителите може да създаде егоист, смятащ за нередно всичко, което не му харесва.

Едно от задълженията на майките и бащите е винаги да са до детето си, да му помагат и да го обичат, независимо от постъпките му. При всички обстоятелства те поставят него на първо място, а не себе си. Но като едновременно твърдят, че са му най-добри приятели, му създават невярна представа. Твърде идеалистично е то си мисли, че в реалния живот дори най-истинските му приятели ще бъдат толкова верни и жертвоготовни, пише „Всичко за семейството“. Приятелите играят една социална роля, родителите – съвсем друга.

Така че не се подвеждайте по красотата на фразата. Бъдете това, което природата ви е отредила, съветват психолозите.

vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар