Често потъвате от срам или избухвате гневно при поредната грозна постъпка или неприлични думи на скъпоценната си рожба.
Ако искате да избегнете подобни ситуации, най-напред се научете да контролирате собственото си
Ценни съвети за възпитанието
поведение. Защото малчуганът още не е наясно кое е прието и кое е недопустимо в обществото, а не е „лошо дете“.
Значението на думите, с които се обръщате към малкото дете, често остава на второ място. По-важна е интонацията, с която ги произнасяте, придружаващите жестове и другите особености в поведението ви.
Например може сто пъти да сте му казвали „трябва да си учтив към по-възрастните“, но ако самата вие крещите на баба му, как да ви послуша и да се държи с уважение. Позволявате ли си да послъгвате пред него и да го карате да не казва това или онова пред баща си или свекърва ви, няма как да го научите да не ви лъже. Разговаряте ли с враждебни нотки и ругатни в семейството, детето ви ще копира този агресивен тон.
Унизителните сцени между близките, на които става свидетел, превръщат малчугана в неспокойно, неуверено и постоянно изпитващо вина човече.
Похвалите и подкрепата действат точно обратното, окуражават го и повишават самочувствието му.
Дружелюбната атмосфера в семейството, откритите отношения и справедливите коментари ще го приучат да се държи честно и да намери разбиране и любов в живота си.
Родителски копия със знак „плюс“
Вероятно някой ще каже, че всичко това за добрия пример не е вярно. „Та ние с жена ми никога не се караме, не се бъркаме в чуждите работи, а дъщеря ни е на „всяка манджа мерудия“. Май на дядо си се е метнала.“
Възможно е, ако дядото е любимецът на момиченцето, да го копира, той е авторитетът за него.
Случва се родителите да се радват тайно на постъпки, които самите те не биха направили. Психолозите обясняват, че това е подсъзнателно поддържане на черти в характера, които им липсват. Например хлапето се опитва да отстоява със сила правото си в играта с друго дете. Вие се гордеете вътрешно с него, но все пак му забранявате да се бие. То обаче със сигурност ще усети по интонацията ви, че всъщност одобрявате постъпката му.
Всички деца страдат от недостиг на безусловна обич, когато родителите ги обичат не такива, каквито са, а каквито им се иска да бъдат, пише „Журнал“. Правилото постъпките да определят любовта ни носи безброй разочарования не само в детството, но и като възрастни.
Малкият човек е много добро дете, когато слуша и се държи прилично. Но защо се ядосвате, щом се опитва да настоява за нещо, което според него е важно. Вероятно иска да му обърнете повече внимание, но вие нямате време.
Доказано е обаче, че има закономерност, която би стимулирала родителите просто да обичат децата си: тези, които като малки са получили голяма „порция“ любов без никакви условия и пазарлъци, са способни не само на състрадание и търпение, но и на силни чувства към партньора си, които дълго не угасват.
Забраните не помагат!
Постоянното повтаряне „не трябва“ няма да постигне желания резултат – детето ви да стане уверен в силите си и преуспял човек. Възможно е малчуганът да започне да прави всичко напук, за да си отмъсти на „надзирателите“, което ще породи проблеми и като порасне.
Друг вариант е забраната да му се „забие“ толкова дълбоко в съзнанието, че да развие комплекс за непълноценност за цял живот.
Leave a reply