Как да откъснем детето от екрана с анимации

Нищо не разделя на два лагера съвременните родители така, както отношението към анимационните филмчета. Едните се опитват да ги лимитират, докато другите ги приемат за добри занимания за децата. Ето къде е истината за влиянието на анимацията!

Децата и анимацията

Тайните на зависимостта

Според психолозите има минимум 4 причини, поради които е трудно да откъснем децата от екрана:

3а детето принципно е сложно да завърши някаква дейност и да превключи на друга. Затова е трудно да спрем и играта им, когато е време за обяд или разходка.

Анимационните филмчета карат децата да се смеят, което активира изработването на хормоните на удоволствието. Това кара детето да иска още и още да гледа. Важно е и това, че гледането не изисква от детето никакво уси лие, пък е и безопасно: никой няма да му се скара за счупена играчка или нарисувани стени.

Рисуваните филми са близки до детското съзнание. Схематичността, опростеността, акцентът върху определени детайли предизвикват симпатиите на децата и им помагат да следят конкретните герои. Затова лесно познаваемите опростени образи стават толкова популярни сред децата. Възрастните определят поведението на събеседника или персонажа по много признаци – поглед, мимика, поза… Детето не може така заради липсата на опит, а в анимацията и няма такава необходимост.

Според някои психолози всички анимационни филми просто улесняват живота на детето. Много филмчета съвсем са лишени от думи – просто няма нужда от тях. Така петгодишното дете сякаш отново става на 2, когато не е било привично за него да използва езика. Десетгодишното се връща в предучилищна възраст, а попорасналото дете открива в себе си малчугана. Всичко това е много лесен и достъпен начин за емоционално разпускане.

Старите срещу новите

Много родители, баби и дядовци се опитват да учат децата си да съпреживяват, да ги научат на вечните ценности с помощта на стари филмчета, с които самите те са расли. Факт е, че много от по-старите филмчета са правени с възпитателна цел. Отрицателният герой е непослушен, държи се неприлично, въпреки че го предупреждават, и в крайна сметка попада в беда. И тук идват правилните, добри герои, които му протягат ръка за помощ – и той се поправя. Но тази анимация се приема трудно от децата. Тези филмчета се обръщат по-скоро към възрастния в детето.

Има, разбира се, и други филмчета, чиято единствена цел е развлечението. Може би затова този тип филмчета са популярни десетилетия, за разлика от нравоучителните – защото всъщност се обръщат към Детето вътре в човека. И тук логиката, задължителна при възпитателния подход, става враг – все пак е много по-интересно, когато събитията са непредсказуеми.

И още нещо: сега много от филмите се правят с помощта на компютърна графика. А дори най-изисканият рисуван филм не може да се сравнява с компютърните изображения по дълбочина на въздействието върху психиката на детето. Създадената компютърно сложна перспектива, невероятното количество детайли, които освен това и се преместват по вълшебен начин, поразяват въображението, вкарват децата в свят на нови илюзии. Картината изглежда по-съблазнително, наситено, живо.

Какво ги прави полезни или вредни

Като най-полезни психолозите определят анимационните филми с най-простичък, но достъпен и близък до детското възприятие сюжет: те будят способността на децата да съчувстват. А като вредна определят анимацията, в която се афишира темата за насилието. Не трябва да се заблуждаваме, че детето така и така нищо не разбира. Звуците, злостното изражение на лицата, враждебността – всички те въздействат на човешките инстинкти. На несъзнателно ниво, подобно поведение на героите от екрана, ако остане безнаказано, се усвоява от детето като позволено.

Според теорията за социалното научаване на известния канадски психолог Алберт Бандура, децата смятат за норма това, което виждат.

И ако виждат насилие, но никой не им обяснява, че това е нещо лошо, то те ще подражават на тези действия, дори без да изпитват враждебни чувства към своята „жертва“. Показателно е, че малките деца с охота гледат не съвсем разбираеми и трудни за осмисляне от тях приключения. Психологическият механизъм на привлекателността на тази чужда за тях информация изисква специални изследвания – казват специалистите. Засега основните теории са, че силната сензорна стимулация (бързите и ярки образи, изобилието от силни звуци, смяната на кадрите) потиска волята и активността на детето, сякаш го хипнотизира, блокира неговата собствена активност. Протича един процес по-скоро на потискане (а не усилване) на собствения Аз, неговото разтваряне в силния поток от впечатления. Ето защо е толкова важно

Децата да гледат анимационни филмчета, съобразени с тяхната възраст

Такива, които са им понятни, които могат да „прилагат“ към себе си, към живота си и своите преживявания, дори и героите да са приказни принцеси например. Все пак, и те имат семейства, с определените в тях отношения, както и желания, които се изпълняват, ако си храбър, честен и добър…

За децата в предучилищна възраст например е най-подходящо да гледат анимационни сериали, в които всяка серия е отделна история (с ограничен кръг персонажи и действия) и моралните норми са ясно представени. Пълнометражните анимации пък – с разни перипетии и преплетени сюжети, са вече за децата в ученическа възраст. Всичко е като с книгите: първо четем на малките деца приказки, после те минават към разкази, а с възрастта преминават и към романи със сложни сюжети и герои, пише Журнал за жената.

Анимационни дози

Изследователи от Мичиганския университет изчислили, че от 2 до 12-годишна възраст детето прекарва в гледане на анимация примерно 15 000 часа (което е малко по-малко от две години). Според тях това колосално количество време влияе силно на оформянето на личността. Колкото и „правилни“ и хубави да са филмчетата, те никога не могат да заменят живото общуване с родителите. Затова гледането на анимация не бива да надхвърля ежедневно един час (с изключения, разбира се). А за да може малкият зрител да извлече максимума от ярката, увлекателна история, е важно тя да бъде обсъдена с детето, някак да се свърже с реалния живот на семейството. Не оставяйте детето само пред екрана – важно е не просто да му предоставяте нови емоции, нови впечатления, но и да ги обсъждате с него, да правите заедно изводи, да му помогнете да разбере кое е добро и кое – лошо, като използвате героите и случките. Иначе според психолозите детето се развива като неспособен да мисли критически и креативно индивид, който просто потребява информация, без да се опитва да я осмисли.