„Бащата на народите“ има и дъщеря, която мечтае за свобода.
Светлана Алилуева (Сталина)
Ню Делхи, б март 1967. Служител от посолството на САЩ не вярва на очите си – пред него стои червенокоса жена на около 40 години, която твърди, че е дъщерята на Сталин. „На оня Сталин?“, пита изуменият чиновник. Какво, по дяволите, търси в американското посолство дъщерята на бившия съветски диктатор?
За да стане ясна мотивацията й, трябва да се върнем назад към 5 март 1953 г. Това е денят, в който Сталин умира. Страната е в официален траур. Но новите господари на Кремъл са облекчени, че няма повече да търпят неговия агресивен и налудничав диктат. На двете му деца – Василий и Светлана (най-големият му син Яков умира по време на Втората световна война), се гледа като на заплаха от връщането на култа.
Светлана усеща накъде духа вятърът и сменя името си, като приема фамилията на майка си – Алилуева. По-непредпазлив, брат й Василий не предприема нищо. Скоро той е задържан със заповед на Лаврентий Берия и осъден на осем години принудителен труд. Умира година след излизането си от затвора. След неговата смърт Светлана става единствената потомка на „бащата на народите“. Младата жена иска само едно – да живее необезпокоявана, далече от политиката. Но за дъщерята на човека, ръководил в продължение на дванадесет години Съветския съюз, това е невъзможно. Ако иска да има нормален живот, не й остава друго, освен да бяга. Тя решава да се възползва от пътуването си до Индия, за да се свърже с американското посолство. И така, на 41 години, през 1967 г. Светлана оставя двете си деца в Съветския съюз и започва нов живот.
Служителите на посолството трябва да действат бързо. Още същата нощ дъщерята на Сталин е в самолет за Рим, придружена от агент на ЦРУ. После се прехвърля в Женева. На 21 април 1967 г. „малката принцеса на Кремъл“ каца в Ню Йорк. На летище „Кенеди“ я очаква тълпа от журналисти. Снайперисти осигуряват безопасността й, пише Журнал за жената.
В разгара на Студената война Светлана се превръща в най-прочутата дисидентка от Източна Европа. Биографията й става тема на многобройни бестселъри. Тя приема будизма, за да се опита да намери вътрешен покой. Отказва да критикува съветския режим, като заявява, че не е „нито комунистка, нито капиталистка“. Умира през 2011 г. на 85-годишна възраст в дом за възрастни хора в Уисконсин.
Leave a reply