Как мина представянето на проекта ти по биология? Ти какво, проверяваш ли ме?! Само питах… Да, бе, пита! Само ми мрънкаш
Ако подобен диалог ви звучи познато, значи си имате тийнейджър. И макар да сте наясно, че децата в проблемната възраст минават през всякакви фази, включително през тази да са груби към родителите си, подобно отношение ранява. Добре е да знаете в какво се корени.
През пубертета настроенията се сменят бързо, а виновни са хормоните. Тийнът понякога трудно се справя с емоциите. И понеже се старае да се сдържа, когато е сред приятелите си, си го изкарва на вас вкъщи. А понеже вие сте родители, трябва да проявявате разбиране и търпение.
Когато всички сте спокойни, преговорете правилата за отношенията. Отдавна сте се разбрали, че в това семейство проявявате уважение един към друг. Не си повишавате тон, не се нагрубявате и обиждате дори да има голям проблем, та камо ли в обикновеното всекидневно общуване. Повторете го не защото детето ви е забравило, а защото най-вероятно не си дава сметка, че се държи лошо. Да ви се противи, когато му се стори, че го контролирате, е част и от неизбежния му порив към независимост и може би го прави грубо. Но бунтът по принцип не е джентълменско занимание.
Вие пък се фокусирайте върху чувствата на тийна, а не върху начина, по който ви е засегнал. В конкретна ситуация, вместо да му казвате „Ти си груб с мен“, попитайте “ Случило ли се е нещо, та разговаряш така“. Може да му се говори и да сподели какво го е ядосало. Може и нищо да не ви каже, но за пореден път му показвате, че сте готови да изслушвате и помагате.
От време на време говорете открито за своите чувства. Тя или той трябва да са наясно, че са ви обидили и натъжили с грубостта си. Може понякога да отвръщате и така: „Това, което току-що ми каза, ме засегна. Наистина ли искаше да си груб/а с мен?“
Когато вашият тийнейджър се държи зле с вас, запазете спокойствие. Добрият стар съвет“ излизате от стаята, дишате дълбоко, броите до 100 и тогава се връщате“ работи идеално в тези ситуации.
Чувството за хумор също. Обърнете разговора откъм смешната му страна. В 5 от 8 случая тийнейджърите са готови в този момент да вдигнат бялото знаме. Не проявявайте обаче сарказъм, само ще влошите нещата.
Избягвайте да го поучавате как трябва да се държи. Особено пък като давате за пример себе си“ Аз никога не съм си позволявал/а да говоря така с родителите си“. Точно в тази възраст той никак не иска да прилича на вас. С подобни изречения направо изключвате възможността да ви чуе.
Тийнът ви дразни много пъти и с неосъзнатата си грубост да показва отегчение, когато уж разговаряте. Сякаш чака по-скоро да свършите и да се отърве от общуването с родителите. Не обръщайте внимание, потиснете недоволството си от това поведение. Колкото и важен да е разговорът, щом направите забележка, ще се скарате. А по-добре досада отколкото скандал.
Ако отношенията с вашия тийнейджър се влошат сериозно, помолете някого, към когото той изпитва уважение, да си поговорят на четири очи, пише „Всичко за семейството“. Често се случва децата да чуят друг възрастен за това, за което не искат да чуят родителите си.
Leave a reply