За „Тисулската принцеса” липсват публикации в научната преса
Официалната наука не желае да обсъжда находката, тъй като самият факт, че е открит погребан човек във въглищен пласт на възраст милиони години, е необясним. Но мълчанието не означава, че находката не съществува…
Село Ржавчик, Тисулски район, Кемеровска област. На 5 септември 1969 г. началникът на рудния участък Александър Масалигин получава съобщение, че миньорът Карнаухов е открил саркофаг във въглищен пласт. Масалигин работи в мините от години и не е чувал досега да са намирани каквито и да било странни предмети в пластовете. Винт, верижка, метално топче или друга вещ с изкуствен произход сред въглища на милиони години – не е възможно! Но сред миньорите от десетилетия се разказва за открити необичайни артефакти и всеки мечтае тайно да намери поне пиронче. И изведнъж – цял саркофаг!
Масалигин заповядва работите да спрат, да се извади находката от 70-метровата дълбочина на повърхността,
района и бърза да докладва какво са намерили. Моли да изпратят специалист кол кого се може по-бързо.
ОТВАРЯНЕТО НА САРКОФАГА
А в това време около артефакта се събират работници и тръгват разговори: „Ще дойдат и ще го вземат. А ние, които сме го намерили, ще останем с празни ръце. Дори няма да ни кажат какво е имало вътре”. И ето че някой донася тесла и започва да изчуква замазката, за да повдигне капака.
Не се налага да полагат кой знае какви усилия. Под въздействие на въздуха замазката става на парчета. Някой дори
топва пръст, близва и възкликва: „У, гадост!. (Само след седмица любопитният любител на екстрийма получава психическо разстройство, а след половин година вече нищо не съобразява и замръзва край къщата си, без да успее да намери вратата.)
Мъжете са обхванати от възбуда и без да обръщат внимание на предупрежденията на началника си, повдигат капака и го свалят на земята. Въздишка на разочарование се изтръгва от гърдите на миньорите: в саркофага няма злато или скъпоценни камъни. Но все пак има какво да се види.
СПЯЩАТА КРАСАВИЦА
В мраморния сандък (250x80x90 см и дебелина на стените 15 см) лежи млада жена с европейска външност, на около 25-30 години, висока 170 – 180 см. „Гледа” към небето с големи отворени очи. Облечена е с бяла дантелена рокля под коленете. Ковчегът е запълнен с розова течност, напомняща слаб разтвор на калиев перманганат.
След няколко часа с вертолет пристигат млади хора, облечени в еднакви сиви костюми. Те разпръскват скупчените около саркофага любопитни („Заразно е!) След това качват находката на вертолета и отлитат.
Няколко седмици по-късно в Ржавчик пристига професор от Новосибирск, който изнася в местния клуб потресаваща лекция. Оказва се, че „Тисупската принцеса” е на няколкостотин милиона години. Учените не могат да установят химическия състав на течността и тъканите на дрехите на красавицата, а до тавата й е открит предмет с неизвестно предназначение. Добавя още, че находката ще преобърне науката и скоро в местния вестник ще има огромна статия по този въпрос.
Жителите на селото само ахкат и клатят глави. Следващата седмица изчитат местната преса „от кора до кора”, търсейки статията за Тисулската принцеса. Статия действително има, но за тяхно разочарование е кратка бележка, че в село Ржавчик е открит интересен артефакт, който учените изследват.
Скоро в селото пристигат познатите вече млади хора в сиви костюми, които обясняват, че професорът и редакторът на вестника, отпечатал тази глупава статия, вече са наказани. Заедно с местния участъков милиционер обикалят домовете и къде срещу пари, къде заплахи конфискуват броевете на въпросния вестник.
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
в селото отново се появяват нечакани гости. Пристига цяла експедиция със специалисти и няколкодесетки работници. На 6 км от мястото, където е открит саркофагът, в околностите на островите на езерото Берчикул започват мащабни разкопки. Селяните са измъчвани от любопитство, но районът е отцепен от войници. Офицерът посещава селсъвета и моли председателя да уведоми жителите, че всеки, който се опита да проникне в оградения район, ще има не просто неприятности, а големи неприятности.
Веднъж няколко работници от разкопките се отбиват в Ржавчик – подпийнали са и търсят да си допият. Един от тях се разприказва, че са открити още три саркофага.
Експедицията работи през цялото лято и част от есента. След нея остава огромна разкопана надлъж и нашир територия. Но този път никой не бърза да разказва на жителите на Ржавчик какво е открито недалеч от селото им. Явно, няма да разберем скоро и ние…
Leave a reply