Кога минаха петнадесет, двадесет, четиридесет години?
Колко бързо лети времето: вече половината живот е зад гърба ти, а щастието все така не идва.
Опитайте се да си спомните подробно какво сте правили миналата година. Какво интересно ви се е случило? Какви впечатления, какъв опит сте получили? А по-миналата? Преди пет години? Преди двадесет?
Нека се опитаме да разберем къде отива животът. И става дума не за модния днес тайм-мениджмънт, а за умението максимално ефективно да се използва всяка минута. Преди да разпределите деня си по часове, като безжалостно зачеркнете от графика минутите за бъбрене със съседката, гледането на сериал и други мили на сърцето ви глупости, трябва да се погледне проблемът с изгубеното време по-широко — в контекста на целия живот.
Корабът на детството
На кого ли за пръв път му е хрумнала мисълта, че детството е най-хубавият период и главното-защо? Защото от малкия човек никой нищо не търси? Той не отговаря за нищо, не взема решения? Поради обективни причини то не може да отговаря дори за собствения си живот. А когато големите чичковци и лелички изпитват носталгия по безгрижното време, това е, меко казано, странно. Нищо чудно, че животът за тях минава напразно: детството отдавна е приключило, а в света на възрастните се чувстват крайно некомфортно.
Как да постъпят? Ами да пораснат. Може би с помощта на психотерапевт. Иначе вечното недоволство и съжаление от безцелно изживените години са им гарантирани.
Ясно е, че казаното се отнася не само за „вечните деца”: постоянното съжаление за отминалата младост или за времето, когато си бил успял, красив, богат и т. н., безжалостно убива настоящето и ако навреме не се спреш – и бъдещето.
МАХАЛОТО НА ВРЕМЕТО
Разбира се, историите за изгубеното време са много повече и всеки може да напише собствен сценарий. Да опитаме?
Живяло мило и добро момиче, което имало зла мащеха (или учителка по музика, или началничка), която карала бедното създание от сутрин до вечер да изпълнява скучна и неинтересна работа: да чисти леща, да решава алгоритми или да прави досадни сметки – все едно, нали приказката е ваша. Минало време – дълго ли, кратко ли, но в един прекрасен ден се случило чудо: чашата на търпението на Пепеляшка се оказала препълнена.
След това е ваш ред да действате. Мислете как да се измъкнете от злодейския плен и да освободите своето време. Само помнете, че вашата приказка е пиеса за един актьор, така че ролята на феята, добрата вълшебница или златната рибка ще трябва да изпълните
Leave a reply