Бяхме най-добри приятели, а сега искам нещо повече
Влюбена съм в най-добрия си приятел. Виждаме се почти всеки ден, знам всичките му истории, можем да си кажем всичко, а не му казвам най-главното – обичам го. Толкова силно, че понякога не мога да си поема дъх, като го погледна.
Двамата се познаваме още от времето, когато бяхме студенти. Излизахме заедно в компания. За него винаги ще си остана малкото момиче, по онова време ходех на опашки и той много обичаше да ме дърпа за тях.
Срещнахме се случайно преди една година, разбрах, че е разведен, аз също, приказвахме на улицата толкова дълго, че накрая той ме задърпа в едно заведение, където говорехме до полунощ, имахме толкова много общи спомени, общи приятели, които бяхме изгубили през годините. Чувствах го отново близък, сякаш не се бяхме разделяли за толкова години.
Оттогава ни стана навик да се чуваме по телефона почти всеки ден. Често се виждаме, той идва вкъщи, запозна се с дъщеря ми и двамата свикнаха много заедно. В един момент усетих, че гледам на него по съвсем различен начин и вече не искам той да е най-добрият ми приятел. Но се страхувам да направя първата крачка, защото знам, че ако той не изпитва към мен същото, ще го загубя. А аз не съм готова за това.
Дори и сега ми стига времето, което прекарваме заедно, макар и да искам нещо повече. Затова искам съвет как да постъпя, как да разбера дали той изпитва към мен същото? Не съм първа младост дори, а се чувствам нерешителна като ученичка…
Мирослава Стефанова, 39 години, София
Leave a reply