Омъжих се за вдовец с три деца, изнемогваме да ги изхраним, а не срещам никаква благодарност
Когато се омъжих за съпруга си, бях на 25 години, а той на 41. Беше вдовец, с три деца. Бях много влюбена и нямах нищо против, че има деца, и при това цели три. Тогава и родителите, и приятели ме убеждаваха да премисля, да не се хвърлям с главата напред в такава връзка, но аз бях толкова влюбена. Бях и сигурна също така, че стига да се обичаме, това че има три деца не е проблем, ще им бъда като майка. Опитвах се, но истината е, че не се получи така. Исках да имаме и свое дете, но той настояваше, че четвърто ще ни бъде в повече. Те така и не ме възприеха и въпреки че не мога да кажа, че се държат зле с мен, една студенина си остана през всичките тези години. Аз още обичам съпруга си, макар и вече не по този начин, но нещата от живота ме засипват всеки ден. И трите му деца порастнаха, съответно и изискванията им нарастнаха много и вече изнемогваме как да ги посрещнем. А когато аз работя като вол на няколко места и самата мизерствам, а от среща не срещам никаква благодарност…
В.М., Варна
Leave a reply