За да се чувстваме добре в офиса, ключов фактор са отношенията с колегите
Не само работните, а и чисто човешките. Няма нищо по-естествено от това да проявите съчувствие към съседа по бюро, когато е в стрес. Грешка обаче е директно да го съветвате да се успокои. Това е вашето инстинктивно поведение, но ефектът му е, че усилвате напрежението на човека, към когото уж проявявате състрадание.
На пръв поглед изглежда парадоксално. Психолозите обясняват защо се получава така. Стресът е неконтролируема реакция на мозъка и тялото към заплаха. В професионална среда обаче правилото е, че хората трябва да сдържат чувствата си, да владеят поведението си. Ако вкъщи можете да креснете на партньора или на децата (не че това е верният начин), във фирмата е недопустимо, колкото и да ви ядоса шефът, колега или партньор. Когато съветвате някого да се успокои, все едно му казвате, че не може да контролира емоциите си. Със съчувствието си подчертавате, че неговото стресово състояние е видимо. „Успокой се“ в превод означава „Не си добре и ти личи“ или „Изпуснал си си нервите“. Психолозите наричат това негативна обратна връзка.
На всичкото отгоре нищо няма да постигнете с уж добрите си намерения. Човек не може да се отпусне по команда. Мозъкът и тялото реагират много бързо на стреса, но връщането към спокойствие е постепенно, отнема 20-30 минути.
Всичко това не означава да се правите, че не забелязвате състоянието на колегата си. Преди всичко не започвайте разговор публично, защото ще накарате човека да се чувства унижен. Да, вероятно и останалите виждат, че той е в стрес, възможно е даже случката, която го е предизвикала, да се е разиграла пред очите на всички. Но няма нищо по-лошо от това трима-четирима да му виснат над главата уж да го успокояват.
Подходящата реакция е дискретно да поканите човека да пиете кафе, да пушите или да излезете от офиса под някакъв подходящ предлог. При това изключете всякакви фрази, които дават негативна обратна връзка и открито показват състрадание. Внимавайте да не демонстрирате превъзходство и тонът ви да не звучи наставнически.
Като излезете, оставете стресирания колега сам да управлява ситуацията. Ако иска, нека да говори. Ако предпочита, нека да мълчи. Хората са различни по характер и се успокояват по различен начин.
При разговора заемете неутрална и уравновесена позиция – нито твърде съчувствена, нито покровителствена. Това ще рече да не започвате да ругаете примерно шефа, който се е карал на колегата ви. Ако е бил несправедлив, само ще засилите обидата на потърпевшия. Ако началникът е бил справедлив, не е сега моментът да обяснявате на колегата си кой крив, кой прав. Човекът е в стрес и няма да ви разбере, най-много да ви намрази. Просто му оставете достатъчно време да се съвземе и се върнете обратно на работното място. Вероятно ще оцени, че сте му помогнали в трудния момент.
Leave a reply