Ето кои прояви на бебето не бива да ви плашат!

Училище за родители, цяла библиотека с литература, консултации с опитни майки и татковци

Направили сте всичко, за да се подготвите за чудото, което ще превърне всеки ваш ден в празник. И в изпитание, макар че по принцип не сте от хората, които лесно изпадат в паника.

Какво пишеше в книгата – нормално ли е бебето да хълца непрекъснато? Е, не е непрекъснато, а най-вече след хранене. Хълцането не му вреди, само вас шашка. Дори да продължи по-дълго, ще отмине. Или ще премине в нещо друго. Хълцането е спазъм на диафрагмата и поради близостта й до хранопровода не е изключено да го последва повръщане. Ако бебето не плаче и е видимо добре, просто почистете и запазете спокойствие.

Ами това изобилие от слюнка, което произвежда? И то е напълно нормално. Мъникът все още не е усвоил умението да задържа в устата и да поглъща слюнката си. Осен това тя му трябва, за да може да пъха ръце, крака или каквото му попадне в устата. Така бебето опознава света. Не може да спрете лигавенето, просто го бършете. И внимавайте какво оставяте близо до детето.

То маха весело с ръчички, прави смешни гримаси, но понякога сякаш има странни спазми. През главата ви минават хиляди зловещи причини за това, но укротете родителското си въображение. Когато децата са преуморени или превъзбудени, нервната им система е подложена на стрес и кара тялото да реагира с необичайни движения. С времето това отшумява.

Блъскането на главата в стената също. Обикновено това е една от най-стряскащите прояви. Може да се появи, преди детето да е навършило 1 година, и да изчезне чак след 3-годишна възраст. Да видиш детето си как нарочно и многократно си удря главата е силно притеснително, но е често използван начин за успокояване с движение напред-назад. При всички положения е нужно да обезопасите терена. Консултирайте се със специалист, ако удрянето стане непрекъснато.

Бебетата понякога правят смущаващи за възрастните неща. Например чакат момента за смяна на памперса, за да проверят какво има под него, пише „Всичко за семейството“. Те опознават тялото си с ръце и гениталиите не са изключение. Срамът е чувство, което ще развият на много по-късен етап от живота си.