Трилиумът е род тревисти растения от сем. Трилиеви, наброява около 30 вида, които се срещат в умерените райони на Северна Америка и Източна Азия. Името идва от латинската дума trilix, която означава „троен“. Почти всички части на растението съществуват в тройно количество – три листа, три венчелистчета, три чашелистчета, тригнездно семе.
Тrillium erectum и Т. grandiflorum
Представлява тревисто растение с къси, дебели коренища. Стъблата са изправени с многобройни чашовидни листа при основата, стъблените са събрани по три. Околоцветникът се състои от шест дяла, три са външни и зелени, и три са вътрешни, бели, червеникави, жълти, по-дълги от външните. Плодът е тригнездна, зелена кутийка. Важен показател, който позволява да отличите различните трилиуми, е положението на цвета. При едни видове цветната дръжка отсъства, цветовете като че ли седят на листата, при други цветът се разполага на изправена дръжка и е обърнат нагоре, а при някои цветните дръжки са поникнали и цветовете са обърнати към земята.
Тrillium kamtschaticum
Интересен е видът камчатски трилиум (Trillium kamtschaticum) – той се среща в горите. Растението е до 15-40 см високо, коренищата са дебели, къси (3-4 см). Стъблата са са облистени. Листата са последователни, седящи. Цветовете са по един или два на края на клонките, висящи, на дълги цветоноси, околоцветникът е камбанковиден, от 6 жълти листенца. Тя е чудесно растение за сенчести градини и алпинеуми. Произлиза от сенчестите гори на САЩ и Канада.
Тrillium grandiflorum
Най-красивият и често отглеждан вид е едроцветната увулария (U. grandiflora). Родина са й широколистните гори на източните щати. Множеството й стъбла образуват гъста туфа. Те са високи 40-50 см и са обвити от дълги до 10 см листа. На върховете им разцъфтяват 2-3 яркожълти цвята с дължина 5 см. Те излъчват приятен аромат. След прецъфтяването се образуват малко семена. Друг вид, който може да се намери на пазара, е увуларията с приседнали листа (U. sessilifolia). Тя е по-дребна, стъблата израстват до 30 см. Приседналите листа са дълги 4-6 см. Цветчетата са зеленикаво-жълти, около 1,5-3 см – И двата вида са напълно зимоустойчиви и не се нуждаят от изваждане.
Местоположение: увулариите предпочитат засенчени места, където слънцето наднича рядко. Може да се засадят и на слънце, но няма да покажат истинската си красота.
Почва: почвата трябва да е хумусна, лека и рохкава, но да не просъхва лесно. Почвената реакция трябва да е слабо кисела. Добре й се отразява торенето с минерални торове, внесени рано напролет или след цъфтежа.
Размножаване: Размножаването на увуларията става с разделяне на коренището преди цъфтежа или в края на лятото. Всеки дял трябва да носи поне една растежна пъпка. За да се вкоренят добре отделените растения, почвата трябва да се поддържа умерено влажна. Може да се засеят късно наесен и образувалите се семена, но растенията, получени от тях, се развиват бавно и зацъфтяват след 4-5 години.
АЛОЕ 1000 ML ЧИСТ СОК
Leave a reply