Природата работи по свои правила и много често двама красиви родители раждат дете, което не е така привлекателно, както всички очакват
Когато това е момиченце, нещата може да се усложнят именно в тийнейджърските години. Те са период на безброй съмнения. Някои юноши имат силни характери и високо самочувствие, което не може да бъде разклатено лесно, но повечето са чувствителни и лабилни. Красивите майки на дъщери трябва да са особено бдителни.
Дали детето ви ще има типичните белези на красавица, ще проличи още в по- ранна възраст. Може своевременно да реагирате, така че кризата да не настъпи изневиделица. Ако дъщеря ви не се оформя като красавица, й вдъхвайте още повече кураж и самочувствие заради всички останали положителни качества, които притежава. Щом има хубаво тяло, въпреки че не е привлекателна в лицето, я насърчавайте от малка да се занимава с танци и спорт. Така ще запази добрите си форми и те да бъдат щит на нейното самочувствие. Ако пък има красиво лице, но не е стройна, помагайте й да бъде в по-добра форма. Ходете с нея на спорт, гответе здравословно, сервирайте вечерята рано, правете дълги разходки заедно, вземете й куче, което да разхожда, оборудвайте стаята й с фитнесуред и т.н.
Най-труден е случаят с дъщеря, която няма нито хубаво тяло, нито привлекателно лице, а майка й е красавица. Тук е много важно родителите да положат особени усилия, защо- то ако комплексират детето си, това може да доведе до дългосрочно отчуждаване.
Майката няма нужда да се перчи пред момичето с дългите си крака, хубавите си гърди или съвършените си скули. Нека бащата също се съобразява и да не я засипва с комлименти пред детето.
Опитайте да се гледате по-рядко в огледалото, гримирайте се по-леко, не прекалявайте с всички онези неща, които подчертават хубостта ви. Откажете се от предизвикателните деколтета, ако дъщеря ви няма хубав бюст, и от късите поли, ако нейните крака не са така стройни. Понякога ще виждате очите на детето си, вперени във вас със завист. Не се фрустри- райте – това не означава, че тя не ви обича. Това означава, че тя страда. Не изпитвайте и чувство за вина – детето ви ще го усети и ще му е още по-зле. Най-добре е да неглижирате темата. Ако щерка ви иска да говори за комплексите си, изслушайте я и се отнесете с разбиране. Може да ползвате и благородна лъжа – да й споделите, че вие на нейната възраст сте била далеч по-невзрачна от сега, че нито едно момче не си е падало по вас и т.н. Дайте й за пример нещо, което не харесвате в своята външност – че винаги сте искала да имате по-тънка талия или по-бели зъби, да речем. Но сте се приела такава, каквато сте, и това е най- верният подход.
В никакъв случай не се сравнявайте с детето си. Просто обръщайте вниманието му към онези негови черти, които има шанс то самото да харесва. Изречения като “ Да, аз имам хубава кожа, но пък ти имаш по-дълги пръсти на ръцете “ са напълно изключени. Дъщеря ви винаги ще намира това, което няма, за по-важно, така че най-добре не й напомняйте за него. Напротив – говорете постоянно за хубавото, което има и с което се отличава.
Бащата има ключова роля в оформянето на самочувствието на дъщеря си като жена. Тя трябва да е напълно уверена, че той я харесва и обича безусловно. Както и майка й, разбира се, пише „Всичко за семейството“. И без това самочувствието на детето е разклатено, не е необходимо да се налага да се бори и за вниманието на някой от родителите си.
Бъдете близък приятел и добър слушател на дъщеря си. Проявявайте разбиране за нейните чисто момичешки комплекси и не туширайте признанията й с изречения от сорта “ Стига си говорила глупости! Хубава си си.“ Изслушвайте я, споделяйте й за своите притеснения, помагайте й да става по-хубава и не се сравнявайте с нея.
Leave a reply