Думи, които нараняват детето

„Не се сеща да помага“, „Няма навика да се обажда“… Често със забележки от всякакво естество обсипваме вече порасналото дете.

Ако юношата откаже да наглежда племенника си, да отскочи до магазина да купи нещо или да посети през уикенда баба си и дядо си, възрастните веднага го отрупват с нападки и му насаждат чувство на вина, че не се

Детето ви има право да разполага само с времето си

държи както се очаква от него. Не бързайте да критикувате детето за действията му.

Поставете нещата на място

Помислете си как бихте се чувствали вие на мястото на вашето дете? Нима има човек, който да не желае да е съвършен, а не постоянно мъмрен, че не е свършил една или друга работа.

Всеки иска от подрастващото нещо и не приема никакъв отказ само защото е дете… Не е лошо от време на време да се поставяте на мястото на вашия син или дъщеря и да спрете безкрайните упреци.

Те жегват детето и го карат да се чувства виновно, дори когато не е направило нищо лошо. С чувство на хумор спрете нападките и на роднините. Детето не е безплатна детегледачка, нито обслужващ персонал на повикване.

Разговорите помагат

Когато между близките има разбирателство, лесно нещата могат да се променят, пише „Журнал“. Това, че детето не е отишло тази седмица при баба си и дядо си, не означава, че не ги обича и ги е забравило. Не си изяжда яденето, не защото не харесва как готви майка му, а защото не е гладно. Не е изчистило стаята си, не защото не иска да помага и не е съпричастно към семейните проблеми, а защото е било ангажирано с други занимания.

Опитайте се любезно и с добро да разясните нещата и на двете страни. Тогава нито детето ще е засегнато, нито роднините ще са сърдити.

Ако няма промяна

Ситуацията е повод да направите задълбочен анализ на семейните отношения. Потърсете причината за тази неудовлетвореност от страна на роднините и за ранимостта на вашето дете. Може би подрастващият иска да се дистанцира малко от роднините и това е нормално.

Той пораства и желае да демонстрира повече самостоятелност, да не е под постоянен контрол и да не се чувства длъжен да изпълнява всички прищявки на роднините. От друга страна няма нищо лошо в това да има други занимания и интереси, които не включват близките му.

Подкрепете го и обяснете на близките си, че детето ви има право да разполага само с времето си, да избира кога, къде и с кого да прекарва свободното си време.