„Следя те, защото те обичам!“… „Контролирам те, защото ми пука за теб!“… Чували сте подобни фрази, нали? Или пък познатия израз: „Който не ревнува, той не обича“. Как стоят нещата с ревността? Дали тя е най-важната „подправка“ в любовта, или по-скоро – най-сериозният и неразрешим проблем?
Ревност
Ревността като тръпка
С риск да прозвучи като защита на ревнивците, ще бъдем обективни и няма веднага да осъдим ревността като отрицателна човешка черта и бич за любовта. Много психолози подчертават и някои нейни предимства: тъй като хората като цяло са полигамии същества, ревността у индивидите, които държат на моногамията в социален, личен и дори материален аспект, може да се приеме като сила, която играе стабилизираща роля в съвременното общество. Ако това чувство не преминава рамките на разумното, то може да бъде не само „пазител“, но и основна движеща сила на всяка една връзка.
Можем да разглеждаме ревността в два аспекта. От една страна, тя се проявява като страх да не загубим любимия човек. В този случай тя е едно естествено продължение на любовта ни. От друга страна, това чувство граничи със завист, враждебност, дори ненавист към трети лица, което я превръща в негативно явление. Съществува теория, според която болезнено ревнивите хора имат по-голяма нужда да бъдат обичани. Но това означава също, че колкото по-ревнив е един човек, толкова по-зависим става той от своя партньор. Ако искаме да определим ревността като „подправката“ на любовта – да, може, но само ако е в умерени дози. Прескочим ли границата, става същото, както ако прекалим с подправките – идва момент, в който просто не можем да консумираме блюдото.
В една връзка тиранин, в друга – жертва
Монетата има две страни. Без дори сам да си дава сметка, всеки може в една връзка да бъде в ролята на жертвата, а в следващата самият той да е ревнивецът. В другия случай пък човек знае, че се поддава на ревността, знае, че не бива да го допуска извън определени граници, и въпреки това, съвсем осъзнато, се поддава на слабостта си. Според психолозите е добре човек, преди да встъпи в брак, да е преживял поне една, че дори и две, и три романтично-сантиментални любовни връзки с последвала болезнена раздяла. Той приема този опит като един вид ваксинация, която да го предпазва при следваща връзка, където вече ще има брак и деца. Всеки трябва да бъде наясно, че не съществува връзка без рискове.
Че както той е способен да обича не само един човек, така трябва да е готов за същото и от другата страна. Че раздялата може да бъде повод за тъга и сълзи, но никога – за посегателство върху собствения живот. Ако има късмет, така че да се срещне с ревниви партньори само за кратко време по схемата „проба-грешка“, несъмнено после ще придобие нужния опит, за да знае какво да избягва за в бъдеще.
Всеки трябва да бъде наясно, че изневярата, която най-често може да разтърси партньорските взаимоотношения и да доведе до раздяла, в огромна част от случаите има по-дълбоки причини и е знак, че нещо във връзката не е било наред.
Ревността е чувство, което почти винаги съпътства една връзка. Важно е обаче по какъв начин. Ако се е породила вследствие на измама и изневяра от другата страна, може да бъде разбрана. Ако е в умерени, разумни граници – също. Опасна и унищожителна е другата й разновидност – безпричинната, деструктивна, самоцелна ревност. Ревност, от която е добре да се бяга далеч.
Leave a reply