Който не е имал злоядо дете, не предполага какъв тормоз за родителите е това
То ден подир ден изяжда едва няколко лъжички, които не са и половината от количеството, посочено в книгата за неговата възраст. А вие вече си преставяте как не расте и хваща болести. Молите се, карате се, забавлявате го, но безуспешно. Дори като „вдигнете ръце“ и се откажете да го агитирате да яде, с ужас виждате, че чинията със закуската цяла сутрин си стои на масата, а то не посяга към нея. Сякаш наследникът ви няма никакво чувство за самосъхранение и ще умре от глад.
Ако сте сигурни, че липсата на апетит не се дължи на болест, може да спрете с малко трикове.
Най-лесно е да смените менюто. Пригответе на злоядото хлапе плодова салата и му я предложете вместо сандвич или зърнена закуска. Изберете пъстри и разнородни пресни плодове, за да го провокирате да ги опита, привлечено от аромата и цвета им. Можете да ги поръсите с подходящи подправки или с готови украси за детски храни. За да бъде салатата по-хранителна, добавете няколко лъжици кисело мляко.
Бързо се приготвя филийка пълнозърнест хляб с парче шунка, доматче и краставичка или извара и репички, но аранжирани в забавни форми. Превърнете закуската в игра, като направите муцунка на любима за детето животинка. Със сигурност ще му се прииска да хапне от „сандвича на Прасчо“, да речем.
Със злоядото дете е излишно да упорствате, като му сервирате храна, която отказва. Щом не ще да яде картофи, му дайте юфка или печени макарони със сирене, повечето деца ги хапват с удоволствие. Не се дразнете, че всеки ден все това иска. И да държите картофите цял ден на масата, злоядото дете няма да посегне към тях. Е, не се отказвайте съвсем. Предлагайте ги периодично, все някога може да се изкуши да ги опита. Панирайте пилешко месо или да изпечете риба на грила – сервирани с пъстра салатка и усмивка, те също могат да привлекат вниманието на капризното дете.
Атмосферата по време на хранене е много важна за всички деца и два пъти по- важна за злоядите. Поне веднъж през деня е добре семейството да се храни заедно. Насърчаван от мама и татко, малчуганът вероятно по-лесно ще преодолее неохотата, с която гледа съдържащото се в чинията.
Също толкова съществено е да приемате детето като пълноправен член на семейството при приготвянето и поднасянето на храната. Питайте го какво иска да сготвите. Като поотрасне, гответе заедно. Оставете го да подреди масата по свой вкус. Чувството, че го зачитат, ще повлияе и на начина, по който гледа на храната.
Не се уморявайте от експерименти – предлагайте на детето да опитва продукти с различни вкусове и аромати, приготвени по различни начини, в различни комбинации, пише „Всичко за семейството“. То ще стиска капризно уста, но все нещо ще се изкуши да опита и все някога ще избере „своята храна“.
И през цялото време не забравяйте, че и вие не всичко хапвате с еднакво удоволствие.
Leave a reply