Шчи е всепризнато национално руско ястие, за което са съчинени десетки пословици и поговорки
Една от поговорките гласи, че където има шчи, там руснаци търси. Те варят своята вкусна зелева супа още от времето, когато зелето било пренесено през първите векове сл. Хр. в земите им от Византия. На шчи ухаело не само в селските къщи, но и в дворянските домове, даже в царските покои. Бедните хапвали рядка зелева чорба с лук и лобода, богатите се облажвали с гъста месна шчи, в която лъжицата стояла изправена.
Много знаменити руснаци възхвалявали шчи. След тях са Ломоносов, Денис Фонвизин, руските императори Петър I, Александър III, Николай II. На Александър Суворов принадлежи крилатата фраза „Шчи и каша е храната наша“. Писателят Глеб Успенски писал, че в московската гостилница “ Арсентич“, една от най-луксозните в града през втората половина на 19 в., сервирали най-вкусната шчи с обрезки от свинска главичка.
Има много рецепти за шчи, но задължителната съставка във всичките е зеле – прясно или кисело, защото шчи не е шчи, ако не е киселичка на вкус. В миналото всички слагали суровите продукти наведнъж в глинено гърне, заливали ги с говежди бульон, понякога за сгъстяване прибавяли ръжено брашно и варели продължително на тих огън върху зиданата печка, пише „Всичко за семейството“. В западните части на Русия супата била със свинско или птиче месо, в Донската област я приготвяли с есетра, псковската шчи била с дребна езерна риба, в Украйна я приготвяли със сланина, в уралския вариант слагали просо или овесени ядки.
Leave a reply