Пепел при пепелта, пръст при пръста – тази фраза от молитва е позната дори на тези, които никога не са пристъпвали прага на църква
Съзвучна на нея е фразата от книгата „Битие”: „Защото сме прах и в прах ще се превърнем…”
В християнството смъртта заема централно място. Главният й символ – разпятието, е оръдие за изтезание и екзекуция. Християните дори имат специални дни, посветени на смъртта, като Разпети петък и Вси светни. Повечето светци се почитат в деня на своята смърт, а не в деня на раждането си.
Практически във всички култури има ритуали на смъртта, които варират по сложност и в някои случаи са направо ужасяващи. Така например бушмените от пустинята Калахари оставят телата на мъртвите си там, където са починали, и напускат тези места за години. Това коренно се отличава от ритуалите за погребения в съвременната западна култура със скъпите ковчези от орех или махагон.
В много средиземноморски и азиатски култури професионални оплаквани гръмко ридаят над починалите, в някои случаи се използва кремиране или дори отделяне на плътта от костите.
Зороастрийците поставят мъртвите си на върха на специално построени кули, а тибетците практикуват и до днес „небесни погребения”, оставяйки телата на близките си по планинските върхове. Мюсюлманите например се стараят да погребат тялото колкото може по-бързо – в идеалния случай преди следващия залез слънце.
В Индонезия погребенията продължават няколко месеца или години след биологическата смърт на човека. За целта трупът се мумифицира и остава в дома си. Той е облечен, сякаш все още е жив. След известно време го погребват. Дори години след погребението може да бъде ексхумиран, облечен в нови дрехи и отново погребан.
Защо ритуалите на смъртта са така универсални и в същото време толкова различни? Защо се вдига толкова шум около смъртта? В много религиозни традиции се вярва, че причината е, за да се облекчи преходът в задгробния живот.
Според психолози обаче ритуалите на смъртта са измислени от хората, за да потиснат мъката и тревогата си. Изследвания, проведени от учени огХарвардския университет, показват, че ритуалите притъпяват чувството на мъка и скръбта по повод смъртта на любимия човек. Помагат да се понесе тежката загуба, да се контролират емоциите
и да не се чувства човек безпомощен гцзед лицето на смъртта. Установено е, че липсата на погребални ритуали предизвиква продължително усещане на тъга.
Ритуалите служат и за преодоляване на собствените опасения по повод смъртта. Освен това присъствието на множество хора укрепва чувството за сплотеност и помага на човека да се усеща по-уверен.
Има и още една интересна идея, която се среща в трудовете на Зигмунд Фройд, но все още не e достатъчно изучена. Според него погребалните ритуали ни помагат да се справим с чувството на вина, когато се избавяме от трупа. Хората имат нужда от символични обреди, помагащи им да осъзнаят, че мъртвите вече стават обекти, от които можем и трябва да се откажем.
В известен смисъл погребалните ритуали, при които мъртвите не се погребват в продължение на години, по нищо не се отличават от мюсюлманските или християнските традиции, в които труповете се кремират или заравят в земята. Но независимо от цялото разнообразие ритуалите на смъртта служат, за да ни помогнат да не се чувстваме безпомощни пред лицето на мъката и страха.
Leave a reply