Как да обясним на 2-3-годишното си хлапе, че не сме доволни от неговото поведение или от някаква конкретна възмутителна постъпка? Не е лесно, да. Пък и така въпросът звучи доста общо, затова е трудно да се даде конкретен отговор. Но все пак има някои важни съображения, които е добре да имате предвид, за да установите какъв е правилният подход към вашето дете. Защото максимата е „Няма лоши деца, има лоши родители и учители!“
Детето се нуждае от любов и внимание
Детето общува със света и има периоди на експериментиране
Да, при децата има такива и е добре да се съобразявате с тях. Като стана дума за малчуганите на 2-3 г. например, е важно да имате предвид, че на тази възраст детето изпробва, тества себе си – физическите, интелектуалните и емоционалните си способности. То общува със света на базата на личните си експерименти и е много важно в този период да му давате свобода на себеизразяване, да не го притеснявате излишно.
Още нещо: замислете се от какво точно се възмущавате в поведението на малкото си дете, от кои постъпки сте недоволни. И всъщност е добре да прецените правилно от каква позиция оценявате поведението на детето си като неприемливо? Често осъждаме децата си за това, което те приемат като напълно естествено, спонтанно проявление. Децата не извършват целенасочено лоши постъпки, сякаш напук на възрастните – най-често просто правят нещо по един, а не по друг (отговарящ на нашата представа) начин, защото просто не познават друг вариант.
Пример: да кажем, че детето рисува по тапетите или чупи някоя играчка. Подобни проблеми се решават чисто технически. В първия случай може да вземете руло хартия и да закачите една дълга ивица в долната част на стената на стаите и коридора. Това може да се превърне в територия за творческите излияния на детето, а от това то ще бъде невероятно щастливо. Що се отнася до чупенето на играчки, сами разбирате (а може би и си спомняте от собственото си детство), че на децата им се иска да знаят как е устроено всичко. Именно затова и чупят, късат и т.н. Купувайте играчки, които няма да ви е жал, че детето ще счупи, а още по-добре играчките да се разглобяват и сглобяват.
Когато детето изпада в истерия
Става дума за емоционалния момент, когато детето плаче, вика… И тук трябва да действате изключително фино, защото да изразите пред детето своето недоволство от неговото поведение, означава да го накарате да разбере, че нещо с него и емоциите му не е както трябва. Първото и най-важно нещо, което можете да направите в този случай, е да приемете неговата реакция такава, каквато е – т.е. да му дадете възможност да реагира. Нека да изрази емоцията си, а вашата функция в този случай е да насочите емоциите в правилната посока, но го правете у дома, насаме, а не навън, където има доста публика, която задълбочава проблема (добре е да овладявате нещата на собствена територия, за да може детето да не стига до такива ситуации навън):
Не правете така!
Плаче? Вие: „Виждам, че си разстроен – поплачи си.“
Крещи? Ами нека си повика, дори може да повикате с него и това да се превърне в нещо като игра.
Бие се? Насочете разрушителната енергия към нещо по-безопасно – например дивана. Разбира се, идеята е да реагирате без злоба, спокойно и с пълно разбиране на ситуацията. Когато емоцията малко се уталожи, може да отвлечете вниманието на детето, да му помогнете да превключи към нещо друго.
И най-важното: помнете, че детето ви се нуждае от вашето внимание и вашата любов, затова му отделяйте колкото се може повече време и не прекалявайте с потискането на неговите емоции, а реагирайте балансирано – хем да разбере, че нещо е нередно, хем да може да изразява неудоволствието или несъгласието си.
Leave a reply