Той постоянно е на работа и трябва да живея със сестра му

meeee

Аз излизам с приятели, а той казва „добре“, прибира се, заспива

Аз съм момиче на 22 години. Досега съм имала какви ли не връзки. С последната разочаровах семейството и приятелите си. Той беше разведен с дете, пияница, женкар. И до ден днешен не мога да си обясня какво харесвах в него. Може би това, че ме глезеше, угаждаше ми, сексът беше неповторим, но само като сме заедно, иначе не се спираше, колко пъти съм го хващала… ама това е друга тема.

Само проблеми около него, скарах се с родителите си, не ме приеха, изгубих приятелките си, изпадах в депресии, разболях се. И така минаха 6-7 месеца. Изведнъж в живота ми се появи коренно различен човек от всички с които съм имала връзка. Той е отговорен, мил, умен. Прекалено отдаден на работата си, но пък ме радва че не е лентяй. Признавам си, няма много време за мен. По цял ден работи, но вече започнах да свиквам.

Влюбих се в него! Все едно съм на 14 год, точно така се чувствам както при първото ми ученическо влюбване. Животът ми се промени. Сега се срещам покрай него с възпитани хора на положение, а не на моята възраст. Ходим на служебни вечери, а не в някоя дискотека да речем. И не само това, аз самата се промених. Станах по-амбициозна, по-добра дори. Приеха ме там където искам да уча.

Всичко е повече от добре, но… винаги има едно но. Скоро ще се местя в друг град, защото започват лекциите вече. Той също, заради работата си главно. Предложи ми да живея при него. Казах на родителите ми. Не го приеха добре. Не мога да преценя дали го харесват или не, но за тях важното е да съм щастлива, а аз съм.

Той е на 26 години, често ми казваха преди вместо да съм излизала с момче на мойте години се занимавам с по-голям от мен, стояла съм в тях, а не да си живея живота. Може и да са прави, но на мен така ми е добре. Не искат да живея с него,за да не съм се обвързвала толкова от малка, не искали да се омъжвам, искали да съм си свободна.

Да съм излизала когато си искам, да се прибирам когато си искам… да правя това което аз реша. Аз също не искам да се омъжвам от сега, имам някакви планове за бъдещето си които първо са свързани с учението ми, след това да си намеря подходяща работа, да имам стабилни доходи, дом и тогава ще мисля за семейство било то с него или с някой друг.

Не искам да го възприемат като последния. Хората се женят и се развеждат, а те ми правят проблеми че искам да живея с него. Заедно сме от 7 месеца, откакто започнах да оставам да спя при него, не помня ден в който да съм си лягала в къщи. Рядко се случва, например като имах изпити или като съм на работа, но повечето нощи прекарвам в тях.

Знам че така ще стане и като се преместим, дори и да живея отделно от него пак ще спя всяка нощ при него. От друга страна пък си мисля дали родители ми не са прави?

Казват че студентските години били най-хубавите. Аз не искам да му се превръщам в слугиня която пере, чисти, готви и чака мъжа си да се върне от работа,да вечерят и да си легнат в 21 след новините…

Въпреки че той никога не ме е ограничил. Много работи и за това вечер освен на вечеря, рядко излизаме на дискотека или някъде другаде. Аз излизам с приятели, а той казва „добре“, прибира се, заспива, аз се връщам посред нощ и си лягам при него, на другия ден ме пита как е било, без да цупи че съм се прибрала в 2 или че той не е дошъл с мен. Просто ме разбира.

Има и още една малка подробност, ще живеем и със сестра му, която не че е лошо момиче, но е прекалено затворена в себе си. Знам че и е трудно да е 500 км от близките си, приятелите си и единствения познат да е брат й, но именно заради това трябва да завързва нови контакти, а не да мълчи през 98 % от времето и ако някой я пита нещо отговаря с ‘не’ или ‘да’.

Незная как бих живяла с нея, а той по цял ден е на работа. Раздвоена съм. Съвети?

Т.М., София

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар