Пия, ходя по чужди мъже, и после ми е празно

След това тормозя мъжа си, обвинявам го, че съм нещастна и се страхувам, че ще бъда виновна

Здравейте на 36 години съм, хората около мен ме смятат за щастлива, силна и очарователна. А аз съм на дъното.

Ожених се на 19, имах ужасен брак с алкохолик и едвам се отървах като станах на 27. ..После се влюбих в женен мъж, жена му го напусна – не можа да издържи на тичането му след мен. И започна трагедията.

Разделях се с него защото му нямах доверие (все пак му бях любовница и знаех, че е несериозен), но така или иначе не устоях на чара и упоритостта му.

Заживяхме заедно, гледахме заедно децата си (общо 3) и беше като истинско. Но преди година той замина зад граница. Нещата между нас се бяха скапали, той е човек който има непрекъсната нужда от нови стимули. Дори в любовта, а аз съм ужасно моногамна и отдадена и обсебваща…Е може би се опитвам пак да се изкарам виновна.

Та виждаме се често, но аз не мога да преодолея самотата, той ме убеждава, че един ден ще имаме истинско семейство, къща и т.н..а аз не му вярвам. Най лошото е, че хем не вярвам, хем живея с тази мисъл и подчинявам живота си на чакането…

Опитвам се да живея собствен живот, но това е деградация… пия, ходя по чужди мъже, и после ми е празно, а ако седя вкъщи сама е още по празно.

И тормозя мъжа си, обвинявам го, че съм нещастна и се страхувам, че ще бъда виновна за раздялата ни и ще полудея.

Обсебена съм от него, наранявам и заблуждавам мъже които имат нужда от любов, като запълвам празнотата с тях..И пия и пуша и страдам всеки ден и всяка нощ…и не знам…

Дайте нещо хубаво в цялата история, научете ме… Чувствам се толкова безсилна и онеправдана и нестойностна.

Д.З., Варна