Каза, че трябва да навакса за времето, когато е бил болен
Аз съм жена на 43 години и наскоро преживях най-голямото разочарование в живота си. Никога не съм била омъжвана, въпреки че се считам да привлекателна и интелигентна жена. Преди около две години се запознах в интернет с един мъж, с две години по-голям от мен. Писахме си повече от шест месеца и постепенно се увлякох, и дори бих казала, че се влюбих. Тогава той ми призна нещо, което ме потресе – имал рак на панкреаса. Лекарите му давали известна надежда, но при такава диагноза обикновено не можеш да имаш вяра. Аз обаче вече бях влюбена, знаех, че той е мъжът на моя живот и реших, че трябва да се съберем, дори и да е за кратко. И така заживяхме заедно и въпреки болестта му, мога да кажа, че годината, през която бяхме заедно, беше най-щастливата в живота ми. И тогава дойде невероятнота новина, че се е излекувал. Шансът това да се случи беше по-малък от десет процента, но наистина се случи. Щастието ми беше невероятно. През следващите месеци виждах как все повече укрепва и накрая наистина беше излекуван. За да се стигне до момента, в който, вече напълно в перфектно здраве, той просто ме изостави. Каза, че имал да навакса за периода на боледуването си и засега не му се обвързва. Щял винаги да си спомня с благодарност за мен. И сега пак съм сама и не знам дали трябваше да бъда толкова жертвоготовна…
Мария С., Пловдив
Leave a reply