Аз съм Варна, той в София, дали това ще ни раздели

И двамата не искаме да сменим градовете си, започнахме да се отчуждаваме

Аз съм на 20 и смятах, че чата е тъпа работа пък и сега смятам така, но по други причини. Запознахме се февруари и започнахме да си чатим всеки ден и да си пращаме мейли. Направо не можех да повярвам, толкова много си допаднахме постоянно мислех за него колкото и нелепо да звучи.
Той ми прати снимки с неговите съквартиранти и той ми хареса най-много, въпреки че си помислих, че не е кой знае какво, но продължавах да се влюбвам повече и повече защото ми допадна много по характер. Целия ден чаках момента, когато ще си пишем и обикалях кварталните зали като луда. Той учи в София, а аз във Варна.
Ето, че той ме покани да му отида на гости но не в София, а в родния му град. Аз се навих въпреки, че беше рисковано…
Ще дам на кратко, че не ми се пише: видяхме се във Варна, той дойде беше още по-красив отколкото на снимките, харесахме се и си изкарахме супер. Той се държа много мило, не сме спали защото все пак ни беше първа среща, но и той дори не е и правил някакъв опит, за да не ме обиди.
И така, усетих, че съм жива и щастлива за 5 дена. Той си замина и след 1 месец аз отидох при него в София като през този месец се чувахме, но му се обаждах предимно аз. Като се видяхме всичко беше страхотно запозна ме със сестра му и с приятелите му каза ми, че много сам му липсвала и усетих че е искрен, когато се събуждам виждам колко влюбено ме гледа.
Обичам го!!! Наистина, липсва ми много! Оттогава минаха 3 седмици. Чухме се и той каза, че скоро няма да можем да се видим, защото имаме изпити, после той ще работи в София, аз най-вероятно във Варна,тогава аз му казах, че няма голям смисъл и той каза, че май така излиза.
Казах му, че трябва да решим какво ще правим и той се съгласи каза че иска и ще се видим, но не скоро, което е нормално заради изпитите, които предстоят, разбирам го и мога да изчакам имам му доверие или по скоро му имах.
Оттогава не сме се чували – 1 седмица, а каза че ще се обади. Писах му sms, мейли, никакъв отговор. Мисля, че го е страх пък и той ми го каза още докато чатим „знаеш ли колко ще ни е гадно ако се влюбим и не се виждаме често. Страх ме е“, и сега си мисля, че му е по лесно така да ме забрави, аз искам да се боря, знам, че има начин ако не веднага после да сме заедно в 1 град . Как да се свържа с него??? Липсва ми, не му се сърдя, не ми се обажда, не отговаря на имейлите ми? Писмото не е много интересно за някои, но аз си знам какво ми е? Дайте ми съвет какво да правя, дали не се заблуждавам, че ме харесва?

Светла Н., Варна