Дали тънки и хрупкави, или по- пищни и мекички, общото между всички вафли е характерната им релефна повърхност
Точно заради това ги наричат с немската дума за пчелна пита.
Няколко страни спорят къде е родината им, макар че още древните елини са пекли между метални плочи тънки питки. Те може и да са приличали на вафли, но предшествениците на днешната вафла се появили в средновековна Европа. Правели ги от ечемичено и овесено брашно в специален съд, сглобен от две метални плочи, съединени с халка и дървена дръжка. Вътре наливали рядко тесто. За да се изпече равномерно, обръщали съда върху огъня ту от едната, ту от другата страна. Продавачите на вафли се събирали в неделя пред църквата и въртели алъш-вериш. Заради конкуренцията често стигали до бой, затова френският крал Шарл IX през 16 в. забранил търговците да се доближават един до друг на по-малко от метър и половина. Но според белгийците вафлите били измислени два века по-късно от готвача на принца на Лиеж.
Вафлата е национална гордост и за Чехия. Кръглите тънки „оплатки“ с пълнеж от захар и орехи са кулинарната емблема на Карлови Вари. От 1856 г. те се произвеждат там промишлено. И холандците много почитат вафлата и също се смятат за нейни създатели. Наричат я Stroopwafel, т.е. сиропирана. Приготвят я от два тънки слоя тесто, които се изпичат заедно с пълнежа от карамел. Холандски преселници отнесли рецептата в САЩ, където тя предизвикала същински вафлен бум, след като Корнелиус Свартхаут измайсторил съвременния гофрепшк. В края на 19 в. там измислили и фунийката за сладолед и дуетът с леденото лакомство дал нов живот на вафлата.
Днес има много нейни разновидности. Виенските вафли например са меки и доста големи. От тях правят вафлени торти с крем, но пълнежът може да е и пикантен, с бекон и топено сирене
Рецептата патентовал сладкарят Йозеф Манер и до днес те се продават под името „Манершнитен“. Белгийските, известни като гофрети, са нежни и пухкави, напомнят донякъде понички. Впрочем между гофрета и вафла няма принципна разлика, само думите са различни. По традиция белгийските вафли-гофрети се ядат горещи, посипани с пудра захар. Може да се залеят и с течен шоколад или плодов сироп, да се гарнират със сладолед. Американските вафли също са дебели и плътни. В тестото им се слага набухвател. Те се ядат. и солени, като гарнитура към ястията с месо. Вафлите са любими в още много страни по света, включително у нас. Имат си даже празник – международният им ден е на 25 март, а в САЩ на 24 август е националният ден на вафлата.
За да ги приготвите в домашни условия, най-добре е да имате гофретник, пише „Всичко за семейството“. Но може да ги печете и направо на котлона или на сач, макар че няма да постигнете специфичния им релеф. Продават се и готови вафлени кори, но приготвените вкъщи са по- вкусни.
Ето как да направите вафлени пурички с крем.
Необходими са ви: за тестото – 3 яйца, 1 ч.ч. захар, 1 пак. ванилия, настъргана кора от 1 лимон, 90 г краве масло, 11/2 ч.ч. брашно; за крема – 4 яйца, 1 1/2 ч.ч. захар, 2 с.л. брашно, 2 с.л. какао, 500 мл прясно мляко, 180 г краве масло.
Приготвяне:
1. За тестото разбийте яйцата със захарта, ванилията и лимоновата кора. Прибавете разтопеното масло, после брашното. Бъркайте до получаване на гладка смес.
2. В гофретника слагайте по 1 с.л. от тестото и печете до порозовяване. Още горещи навивайте вафлите на пурички с помощта на къса тънка точилка. Поставяйте ги върху решетка, за да изстинат и се втвърдят.
3. За крема разбийте яйцата, захарта, брашното и какаото. Млякото загрейте без да кипва. Изсипете в него на тънка струя яйчената смес, като бъркате постоянно. Варете крема на умерен огън, без да спирате да бъркате. Щом започне да кипва, го свалете от котлона. Оставете го да изстине.
4. Намажете вафлените кори и оставете да се охладят.
Leave a reply