Как лимоните могат да станат сладки на вкус?

Ако разгледате езика през лупа, може да видите малки издатинки по повърхността му. Не се опитвайте да ги пре броите, защото са невероятно много – около 4-5 хиляди. Това са вкусовите брадавички, в които са разположени вкусовите рецептори. Те преобразуват химическите сигнали в нервни импулси и ги предават към мозъка.

Лимонът може да стане сладък

Лимонът може да стане сладък

Традиционно различаваме 4 вкуса: сладко, солено, кисело и горчиво. Най-вкусна ни се струва сладката храна (тя ни дава енергия), след това солената (солта също е необходима за организма). Киселото и горчивото обаче ни карат да бъдем внимателни: продукти с такива вкусове могат да бъдат отровни или развалени. Говорим и за пети основен вкус – умами, който е стипчив. Според учените обаче можем да различаваме още вкусове – на метал, на мазнина, на вода…

ГОЛЯМ БАНЕР ЗА ПО КРАСИВИ

Най-малко 2 различни варианта на рецепторите за сладко трябва да бъдат активирани, за да може мозъкът да регистрира усещането за сладък вкус. Следователно съединенията, които мозъкът усеща като сладки, са вещества, които могат да се свържат с различна сила с няколко различни рецептора за сладък вкус.

По повърхността на езика освен вкусови има и други рецептори – за температура, за болка, за усещане. Азиатците например класират температурните и болковите рецептори като улавящи „остри вкусове“. Важни са и рецепторите за усещане, които се наричат осезателни и разпознават консистенцията на храната. В хода на еволкзцията например слизестите продукти сме възприемали като развалени и така сме ги избягвали.

Английският дегустатор на кафе Дженаро Пелича е застраховал езика си за рекордните 10 000 000 британски лири (почти 12 милиона евро).

Способността да определяме различни вкусове не е еднаква при всички хора. Най-силно развита е при професионалните дегустатори – те разпознават от 300 до 500 различни вкусове и аромати.

Най-горчивото познато вещество е синтетичният химикал битрекс или денатониев бензоат. Той е бяло твърдо вещество без миризма, използвано като отблъскващ агент, т. е. като добавка, която предотвратява случайно поглъщане на дадено отровно вещество от хора (особено деца) и животни.

И сега, най-интересното! Белтъкът миракулин, който се съдържа в плодчетата на африканското храстовидно дърво с латинското наименование Synsepalum dulcificum, има интересното свойство да променя възприемането на рецепторите за кисело. След като плодчетата бъдат дъвкани за около минута, киселите храни придобиват сладък вкус (например лимонът) и ефектът трае час-два. От това чудодейно свойство се възползват някои шеф готвачи, като сътворяват авторски екзотични ястия с подвеждащ отначало вкус. Учените обаче имат по-сериозни намерения за миракулин – да използват белтъка в качеството на подсладител за диабетици.

Източник: Журнал за жената; снимка gyvbudas.lrytas.lt

 

vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар