На 47 съм, не чакам принца на бял кон, но дали ще се разбираме?
След повече от 16 години брак с мъжа ми, накрая се разделихме и вече пет години не живеем заедно, макар и да нямаме официален развод. Причините той да се изнесе бяха много, допускам, че преживяваше криза на средната възраст. След като мина известно време и двамата установихме, че ни е по-добре един без друг и оттогава аз живея сама, а той доколкото разбрах от общия ни син, имал приятелка от няколко месеца. През тези пет години не съм имала никаква връзка – работех, понякога и на две места, за да се грижа да детето, да не си кривя душата, мъжът ми също помага през цялото време. През цялото време не съм изпитвала нужда от мъж до мен, живеех за детето. Той обаче тази година ще навърши 19 години, все по-рядко се застоява вкъщи и знам, че моментът, когато ще ме напусне и ще остана съвсем сама, наближава.
Така се случи, че съседът ми е почти мой връстник, който преди година овдовя. От известно време започна да ме заговаря като се разминаваме на улицата, очевидно проявяваше внимание към мен. Първата ми реакция беше да го отрежа, но после се замислих.
На 47 години колко още възможности ще имам? Сама ли искам да прекарам старините си. Не твърдя, че го обичам, но не съм ученичка. Важното е, че човекът е с приятна външност, изглежда възпитан и грижовен човек.
Страхувам се и какво ще каже синът ми. Знаете, децата са егоисти, а той е още в трудна възраст. Онзи ден съседът ми предложи да излезем някъде на ресторант. Още не съм му отговорила. Какво да направя?
Тодорка Костадинова, Габрово
Leave a reply