Допреди да се оженим, това не пречеше на никого. След това обаче родителите му полудяха
Здравейте, смятам, че съм привлекателна и интелигентна жена на 43 години. Но имам един голям грях – туркиня съм. А в началото това като че не беше никакъв проблем. С мъжа ми бяхме в една компания още като гимназисти, после с много от същата компания продължихме в университета. Аз се казвах Фатма, но всички ми викаха Фани, мисля, че много от тях даже не знаеха турското ми име. По-късно аз си го промених и в паспорта. Никога не е било проблем каква съм, не е ставало дума дори, никой не се е сещал, че съм нещо различна – нито аз, нито той, нито приятелите ни.
И така до момента, в който решихме да се оженим. Родителите му, които до този момент се държаха добре с мен, правеха се на либерални, изведнъж полудяха, че туркиня ще се омъжи да детето им. И тъй като наистина са интелигентни хора, започнаха да правят всичко подмолно, да разрушават брака ни тихично и незабележимо.
През всичките 15 години на брака ни с мен уж са много мили, много ме обичат, но разбирам, че винаги когато останат насаме с него, започнат едни намеци, подмятания. Не казват нищо директно, но му тровят съзнанието, правят всичко така, като че да реши, че това са негови заключения.
И от известно време съпругът ми започна с всеки ден да се държи все по-зле. Иначе нищо не ни липсва, имаме прекрасни син и дъщеря, с парите сме добре. Но обстановката в семейството ни вече е отровена и не знам дали могат да се оправят нещата. Чудя се дали да не го извикам и да поговорим откровено. Дали така ще се оправят нещата? Или ще стане по-лошо?
Фани М., София
Leave a reply