Представете си, че заобикалящата ни действителност представлява гладката повърхност на езеро
Именно езеро, тъй като светът на човека е малък и ограничен от неговите интереси. В това езеро се намират и самият човек, и множество обекти от обкръжението му. Водата е само аналогия на информацията. Човек прави крачка -това води до появата на вълни, които се движат от него към заобикалящите го обекти и носят информация за постъпката му. Но достигайки тези обекти, те се отразяват от тях и частично се връщат обратно при него, натоварени вече с информация за външната среда. В резултат човекът получава определени отзвуци от своята крачка и е в състояние да оцени и последствията от тази крачка. Този принцип прилича на ехолокацията.
Постъпката, мисълта, желанието – това е импулсът, достигащ до обекта, отразяващ се от него и носещ своего рода отговор във вид на разговор на непознати или изчезнала вещ.
Според някои специалисти, занимаващи се с този феномен, всеки познат предмет, които неочаквано се окаже не там, където трябва, може да бъде разглеждан като знамение.
Пример: предприемач от град Аделаида (Австралия) смятал да отплува за Бомбай и три пъти закъснявал. Първия път не звъннал будилникът. Втория път се разболяло любимото му куче и се наложило да изчака ветеринарния лекар. Третия път неочаквано изчезнал паспортът му. А скоро станало ясно, че първият кораб бил заловен от малайски пирати, вторият изчезнал безследно, а на третия избухнал пожар, отнел живота на половината пътници..
Съвет: трябва да се правят изводи от подобен род упорити и досадни препятствия и навреме да се установи повторяемостта на предвестията. Тогава е значително по-лесно да се предпазим.
Leave a reply