Точно забременях, и той ме изостави

тапи
Точно, когато бяхме най-щастливи, реши, че не може повече да живее с мен

Здравейте на всички! Ето какъв е мой случай. Аз живях с един мъж вече цели шест години. Четири години от тях той живя при мен, при моето семейство – майка ми, баща ми и брат ми, тъй като е родом от друг град и сам пожела да дойде и да заживее при нас, тъй като се разбираше чудесно с всички. А също така и той ме обичаше, и аз него, изобщо беше сбъдната приказка.
За да бъде щастието пълно, един ден разбрах, че съм бременна и ще си имаме бебе. И двамата бяхме много щастливи, тъй като до този момент мислехме, че не мога да забременея по естествен път и се готвехме един ден – по-късно, да помислим за ин витро.
Оженихме се, тъй като дотогава не бързахме – но сега решихме, че е редно да го направим, преди да се е родило детето. И така… Изминаха четири месеца от сватбата и той изведнъж, без никакво предупреждение, си тръгна. Каза, че всъщност отдавна го обмислял и, че не можел да живее повече с мен.
Не искал също така да съжителства повече с родителите ми. Аз му предложих в такъв случай да се изнесем на квартира, но не – той искал да живее сам, не можел повече и с мен да живее.
Сигурно и аз си имам своите недостатъци, но не ги ли е знаел досега, не ги ли е знаел, когато се реши на сватба?
Щял да признае детето, да го обича и да помага, но не можел да живее в един дом с нас. Защо тогава сам пожела да се оженим само преди няколко месеца!?
Чувствам се наистина ужасно, още повече, че вече и съм в напреднала бременност.
Моля Ви дайте ми съвет. Много съм отчаяна, не искам така жадуваното дете да живее без баща.

Силвана Иванова, София

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

4 коментара

  1. Стоянка Спасова says:

    Бъди смела и си помисли колко хора дават мило и драго за детенце. Щом той си е тръгнал сега, какво още може да направи. Смело напред и по хубаво от детето няма. А голямата любов явно не е той.

  2. Руми says:

    С мен се случи абсолютно същото, с малка разлика, че родих дъщерята и след един месец се разделихме. Вече е минало повече от 20 години и съм много щастлива баба. Родителите ми не ме оставиха. Много съм им благодарна. С тяхна помощ успях да възпитам дъщеря си както подобава. Желая ти успех. И не се предавай. Ние жените сме способни на много неща, без дори да подозираме.

  3. Йордан Хараланов says:

    Всеки има недостатъци. Въпроса не е в това. Явно той не е желаел истински да има дете. Като се е оженил за теб не го е обмислил. И след това е съжалявал задето го е направил. Не е бил човека за теб. Ако те е обичал истински няма да го направи. Явно е срещнал друга. Свикнал е без ангажименти да живее. Не съжалявай за нищо. Продължавай смело напред. Ще срещнеш правилния човек когато най малко очаквате.

  4. Женя Любенова says:

    Свикнал е да го носиш на ръце, свикнал е той да е центъра на вниманието и изведнъж, ти бременна, с разбунтувани хормони и деформирана външност (с извинение но вече не му е ставало от теб) и човека решил да си плюе на петите. Да не говорим, че страшно много мъже си намират любовници именно докато жената е бременна. Най – интересното ще е когато всъщност родиш и си възвърнеш красотата. Този човек ще лази като хлебарка и ще иска да се върне само, че въпросът тук е вече ти как възприемаш себе си и ситуацията и дали би била смела ти него да отрежеш след това което ти е причинил? И друго – защо ще иска да признава детето след като брутално е изоставил майка му и него в толкова труден житейски момент? За да му дава прекрасен пример какво е да си боклук ли?

Добавете коментар