Точно забременях, и той ме изостави

тапи
Точно, когато бяхме най-щастливи, реши, че не може повече да живее с мен

Здравейте на всички! Ето какъв е мой случай. Аз живях с един мъж вече цели шест години. Четири години от тях той живя при мен, при моето семейство – майка ми, баща ми и брат ми, тъй като е родом от друг град и сам пожела да дойде и да заживее при нас, тъй като се разбираше чудесно с всички. А също така и той ме обичаше, и аз него, изобщо беше сбъдната приказка.
За да бъде щастието пълно, един ден разбрах, че съм бременна и ще си имаме бебе. И двамата бяхме много щастливи, тъй като до този момент мислехме, че не мога да забременея по естествен път и се готвехме един ден – по-късно, да помислим за ин витро.
Оженихме се, тъй като дотогава не бързахме – но сега решихме, че е редно да го направим, преди да се е родило детето. И така… Изминаха четири месеца от сватбата и той изведнъж, без никакво предупреждение, си тръгна. Каза, че всъщност отдавна го обмислял и, че не можел да живее повече с мен.
Не искал също така да съжителства повече с родителите ми. Аз му предложих в такъв случай да се изнесем на квартира, но не – той искал да живее сам, не можел повече и с мен да живее.
Сигурно и аз си имам своите недостатъци, но не ги ли е знаел досега, не ги ли е знаел, когато се реши на сватба?
Щял да признае детето, да го обича и да помага, но не можел да живее в един дом с нас. Защо тогава сам пожела да се оженим само преди няколко месеца!?
Чувствам се наистина ужасно, още повече, че вече и съм в напреднала бременност.
Моля Ви дайте ми съвет. Много съм отчаяна, не искам така жадуваното дете да живее без баща.

Силвана Иванова, София

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

1 коментар

  1. Стоянка Спасова says:

    Бъди смела и си помисли колко хора дават мило и драго за детенце. Щом той си е тръгнал сега, какво още може да направи. Смело напред и по хубаво от детето няма. А голямата любов явно не е той.

Добавете коментар