Отбелязва се лек спад в използването на парфюм за известно време, в годините, когато християнството започва да се разпространява. Християните не харесват особено идеата за прекомерното използване на парфюм и когато Римската империя пада, използването на парфюма наистина намалява. Но, тъй като мюсюлманите не вярвали в християнството, все пак ислямската общност успяла да поддържа жива традицията в използването на парфюми.
През годините международните търговски пътища се отварят и изкуството на направата на парфюми се разпространява из целия известен дотогава свят. Това води до възраждане на тази индустрия около 12-ти век, когато все повече страни се включват в изобретяването на различни ароматни съединения, а цел да се направят нови аромати.
Притежаването и използването на парфюм се превръща в символ на социалния статус, знак за престиж. Само богатите можели да си позволят скъпи аромати. Богати европейци купували аромати изпратени от Китай. Тези, които притежавали големи количества ароматни масла били добре уважавани от обществото.
Арабите изиграли важна роля в прогреса на парфюмерийната индустрия. Един арабски лекар / химик на име Авицена, разработил дестилационния процес, чрез който се извличали масла от цветя. Първото цвете, което той използва в опитите си е розата. До тогава, течни парфюми са били направени от смеси от масла и смачкани билки или венчелистчета, благодарение на които се постига силен парфюм. Чрез процесът на Авицена обаче, се постигало много по-бързо лека и приятна розова вода, която бързо става много популярна.
Leave a reply