Най-добрият ми приятел ме използва

Мислех си, че сме наистина близки, а се оказа, че е търсел само изгода от мен

111111

С Михаил се познаваме от училище. Всички мислеха, че сме двойка, докато ние наистина бяхме приятели. Аз знаех всичко за него, той за мен – също. Даваше ми съвети за любовта, аз се опитвах да го предпазя от грешки също, помагахме си във всяка една ситуация.

Завършихме, кандидатствахме заедно, аз се омъжих малко след това, след това той си намери жена. Половинките ни знаеха колко сме близки и не ревнуваха. Не се виждахме толкова често, както преди, но винаги сме си стояли един на друг зад гърба. Или поне така си мислех.

Един ден съпругът ми ми вдигна скандал, че отделям повече време на приятеля си, отколкото на семейството си. Пак беше станала някаква драма с Михаил и ме беше помолил да ходатайствам за него в клон на нашата фирма. Отделих цял ден, ходих на среща при шефовете и накрая наистина го взеха. Оказа се обаче, че същият този ден съм забравила за тържеството при родителите на съпруга ми.

Скарахме се много, той ми каза, че съм сляпа и не виждам как Михаил ме използва. Припомни ми, че дори и в университета е влязъл благодарение на протекциите на баща ми. Не му повярвах.

След два дни Михаил ми се обади пак, искаше отново услуга, този път ако мога да му дам голяма сума на заем. Дадох му, без дори да се замисля. Опитах се да му споделя за проблемите със съпруга ми, но той дори не ме изслуша. Говореше за своите грижи и проблеми, за детската градина на сина си, за новата си работа, която всъщност аз му уредих. Тогава за първи път си помислих, че може би съпругът ми е прав и отношенията ми с Михаил не са били толкова чисти, колкото съм си мислела.

Минаха някъде четири седмици, когато ме приеха по спешност в болница. От преумора организмът ми бе отслабнал и бях получила белодробно възпаление. Михаил дори не се обади да пита как съм. Не можех да повярвам. Когато излязох от болница, му позвъних и питах какво става, защо така се е държал, той започна да се оправдава, че нямал време, отново взе да ми споделя проблемите си. Тогава разбрах – повече нямам приятел.

Скарахме се жестоко, той се изпусна и ми се развика, че винаги аз съм получавала по-хубавото в този живот, призна, че ми завиждал, че се „залепил“ за мен, за да може да използва това, което имам аз. Така загубих най-добрия си приятел. Сега много внимавам с кого се сближавам. Най-важното е, че не повярвах на Миахил и успях да запазя семейството си.

Станимира Колева, 38 години, София

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар