Омъжих се в Турция и започна кошмарът

222222
Майка му и сестра му ме превърнаха в тяхна робиня

Така се случи, че останах вдовица много млада – бях на 32 години, когато съпругът ми почина, останах с момиче на три години. Сега съм на 35. Година, след като овдовях, се запознах в интернет с един мъж от Турция. Частно казано, това малко ме притесняваше, защото съм чувала какви ли не истории… Той обаче ми каза, че бил от Измир, това бил светски град, културната столица на Турция, семейството му било освободено от предрасъдъци и какво ли не… И аз се съгласих да замина за Турция, оженихме се, всичко изглеждаше наред. Запознах се с родителите му и сестра му, които за мое учудване изглеждаха съвсем съвременни и светски хора. Приеха ме добре и заживяхме на отделен етаж в голямата им къща. Той ми предложи първоначално да не вземаме дъщеря ми, докато се уредим, така че я оставих на майка ми. Скоро след подписването започна кошмарът. Оказа се, че той е обсебен от майка си и сестра си и прави всичко, което те искат и вярва във всичко, което му внушат. Всичко, което съм чувала за жени, омъжени там, постепенно започва да се превръща в истина. Започна се с невинни забележки за облеклото ми. После стана голям проблем да излизам сама и в момента стоя като затворничка в къщата, защото знам, че като се върне съпругът ми от работа, сестра му и майка му ще започнат да го подработват как хойкам из града… А това означава поредния скандал. Не ми е посягал все пак, но и така кошмарът е достатъчен. Отгоре на всичко пристигането на детето ми все се отлага под различни предтексти. Имам чувството, че просто не го иска тук, защото е от друг баща. На два пъти си тръгвах, той ме намираше, почваха едни извинения, обещания. И всеки път всичко се повтаря отново.
Силвия Т., София-Измир

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

1 коментар

  1. Веселина says:

    Божее господи….същата работа като моята. Аз съм българка и бях в едно семейство с свекърва и син…той е също обсебен от нея. Двамата ме нападат постоянно. Тръгвах си няколко пъти и всеки път обещания че всичко ще бъде различно и че всичко ще бъде наред. Но уви стана още по зле. След раждането на синът ми всичко още повече се промени. Той ме удряше а тя ми се изплюваше и ми крещеше в лицето държеки в ръце 6 месечният ми син…
    Дойде ден в който тя ме принуди да си замина….вече не съм при тях…принудих се да зарежя и мъж и дете…
    Не можех повече да издържа на този тормоз..

    Има и по тежки случай от този..моя съвет е да се махаш от там час по скоро…не си погубвай здравето заради едно мамино синче…..
    Не прави грешката като мен..да търпиш да търпиш и накрая просто ще си принудена да се махнеш от тези изроди…

Добавете коментар