Има най-различни подходи на родителите при отглеждането на децата им. Всяко семейство си има свой неповторим облик, но можете сега да разберете кои са плюсовете и минусите на определени стилове във възпитанието на детето.
Добрите родители
Привързаност
Плюс – изобилие от време, в което сте заедно с детето.
Минус – малко време за самостоятелни занимания.
Като пример за родителско отношение, в което доминира силното привързване е майка, която кърми детето си, въпреки че то вече е на три години. Като цяло идеята зад привързващото родителство е: възможно най-дълъг период на кърмене, спане в едно легло с мама, обгрижване на детето все едно е бебе и т.н. Методът губи популярност от 90-те години на миналия век, защото пречи на децата да изграждат самостоятелност.
Свръхамбиция
Плюс – децата стават успели възрастни.
Минус – понякога така отглежданите деца, може да се нуждаят от терапия.
Става дума за родители, които безмилостно и неотстъпчиво карат децата си да се стремят към перфектност, да печелят най-различни награди, да имат само отлични оценки, да се държат винаги възпитано и т.н. Някой може да каже, че този подход е изцяло неправилен,че децата трябва да си бъдат деца, но пък не бива и да се отрича, че когато пораснат, така отгледаните хлапета ще имат завидни умения и ще се стремят към високи цели.
Безусловна любов
Плюс – усещане за екипност – и в добро, и в лошо.
Минус – може да доведе до безконтролност в поведението на детето.
Изходната база е безусловната любов. Идеята е да не стимулираме (например с награди) усещане у децата, че ги обичаме и харесваме, само когато са послушни и мили с нас. Хлапетата не са някакъв проблем за решаване, а членове на семейството ни, които да обичаме и подкрепяме – винаги. Но и не ги оставяме да правят каквото си искат, а ги учим до какви последствия води дадена постъпка и как поведението им влияе на околните. Тук няма „шеф“ и „подчинени“.
Свобода
Плюс – децата стават самостоятелни.
Минус – може да ви санкционират за безотговорно отношение към децата.
За този стил на възпитание е характерно да пуснете детето да играе ненадзиравано около блока или пък да отиде с колелото си до приятелче, което живее в съседния квартал. Идеята е, че свободата да правят каквото сами преценят, им носи не само радост, но и ги учи сами да се грижат за себе си, далеч преди да са станали пълнолетни.
Небрежност
Плюс – спокойствие за родителите.
Минус – детето е пренебрегвано перманентно.
Става дума за родители, които дават много свобода на децата си от най-ранна възраст, но не за да ги научат на отговорност, а за да… си пият виното на спокойствие. Един вид: ходи си играй навън, за да не ми пречиш. За тези родители семейството се гради около възрастните му членове, не около хлапетата: плановете за уикенда не се променят, защото детето има турнир по футбол, и по принцип рядко се обръща внимание на казаното от детето.
Позитивност
Плюс – добре възпитано дете и щастливи родители.
Минус – усилена работа с труднодостижими резултати.
Искате ли да имате добре възпитано и щастливо дете? Тогава трябва да окуражавате децата всеки път, когато направят нещо хубаво, и да ги учите как е редно да се държат. Важно е и да сте принципни – определените от родителя граници не бива да се преминават. При този подход усилията, които полагат родителите, са много големи, а резултатите настъпват бавно. Ефектът обаче е повече от добър – след години упорита работа ще имате млад човек, който знае как да се държи, а вие ще сте един щастлив родител.
Бавен ритъм
Плюс – никакво напрежение за детето.
Минус – нужно е търпение от страна на родителите и невинаги дава очаквания резултат.
Тук се иска да загърбите великите родителски амбиции, да захвърлите всякакви планове и графици и да оставите детето да открива света и собствената си личност със своята собствена скорост – което обикновено значи бавно. Това звучи много по-лесно, отколкото е в действителност.
Нежност
Плюс – постигане на семейна идилия.
Минус – по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, защото трябва да сте наясно точно какво иска детето.
При този метод се изисква да съумявате да правите необходимото, за да бъдат решени проблемите на хлапето и задоволени потребностите му. Не се толерира високият тон в разговорите с децата и няма дълъг лист със строги правила. Разбира се, не всичко е позволено – хлапетата все пак трябва да мият ръцете си и не могат да ядат шоколад на закуска. Родителите обаче трябва да се стараят да не забравят, че двегодишните все пак не са пораснали толкова, че да се държат като четиригодишни и т.н.
Честа помощ
Плюс – помагане на децата да постигнат най-доброто, на което са способни.
Минус – усещането на детето за недоверие от ваша страна, че то може да се справя само.
Този подход е присъщ на родителите, които непрекъснато надзирават децата и се опитват да контролират положението, така че да избегнат всякаква опасна или болезнена за рожбата им ситуация. Да, възрастните трябва да предпазват децата от неща, които могат сериозно да им навредят, но ако се премине границата на здравословната грижа, може да се стигне до положение, в което детето е толкова контролирано и напътствано, че то не може да изяви истинската си същност и да развие способностите си.
Източник: Журнал за жената
Leave a reply