Слугувам на двамата и се грижа за нея повече, отколкото родителите й
Слугувам на двамата и се грижа за нея повече, отколкото родителите й
Понякога имам чувството, че живея в някакъв кошмар и всички вкъщи ме третират като робиня.
Преди осем години работех в Германия и именно там се запознах с приятеля ми, с когото от пет години живеем на семейни начала.
След няколкото разменени приказки се оказа, че дори сме от един и същ град и така лека полека задълбочихме връзката.
От известно време насам обаче имам чувството, че за него не съм нищо повече от робиня. Пропуснах да спомена, че той е разведен и има дете. Научих го твърде късно, когато вече бях влюбена в него до уши.
Ако сега трябва да се върна назад, може би бих прекратила тази връзка още в зародиш.
Преди две години той предложи да се приберем в България. Направихме основен ремонт на апартамента и заживяхме в него. Аз си намерих веднага работа. Всичко вървеше по мед и масло до срещата с детето му.
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против малката, но към днешна дата аз съм се превърнала в робиня на нея и приятеля си.
Тя си има собствена стая в нашия апартамент и аз полагам повече грижи за нея, отколкото двамата й родители взети заедно.
Напоследък все по-често започвам да се замислям дали да не сложа край на цялата тази история.
Leave a reply