Той никога няма да изостави съпругата си, но непрекъснато ми пише колко много му липсвам
Всички ние имаме истории, които обичаме да си спомняме. Първата любов, първата целувка, онова особено усещане за близост, която не сме изпитвали никога преди това. Аз помня първата си любов. Но ако той не престане да ме преследва, споменът ще се превърне в нещо наистина зловещо.
Отдавна съм омъжена жена, с две големи деца, дъщеря ми скоро ще се омъжва, а той продължава да ме търси и да твърди, че винаги е обичал само мен. Разделихме се преди 24 години, когато разбрах, че ми е изневерил с друга. Беше наистина първият ми мъж, дори не бях целувала друг преди него, живееше в Пловдив и пътувах по няколко пъти в седмицата от София, за да можем да се видим. После дойде изневярата, а аз се омъжих година по-късно. Видяхме се отново случайно, беше се преместил в София, а аз бях бременна с първото си дете. След това не се бяхме чували с години. Знаех, че той също има семейство, също му се беше родило дете, научавах за промените в живота му от общи приятели. До преди няколко месеца, когато получих съобщение във Фейсбук, питаше ме дали още го помня, отговорих му и така се почна.
Започна да пише по няколко пъти на ден. Казваше, че никога не ме е забравил. Продължихме да общуваме, този път в интернет, но цялата тази размяна на съобщения ме объркваше много. Разглеждах снимките му, видях, че би трябвало да има щастливо семейство – той и съпругата му често пътуват, навсякъде тя се усмихва. Питах го защо постъпва така с жена си, а той ми казваше, че това е по-силно от него и не може да спре да мисли за мен. Обясняваше ми, че винаги ме е сравнявал със съпругата си и е искал тя да прилича на мен. Когато го питах защо тогава не я напусне, ми отговори, че не може, защото били прекалено много време заедно. Какво иска тогава от мен?!
Аз нямам перфектното семейство, с мъжа ми сме отдавна повече приятели, отколкото всичко друго, но и не искам да му изневерявам. А другият мъж продължава да ме преследва. Издири къде работя, започна да ми звъни по телефона, един ден ме чакаше с цветя, като от филмите. Признавам, че понякога си спомням за онези времена, когато съм била с него и си мечтаехме за наше семейство, но това отдавна е минало. Опитвам се да му обясня, че трябва просто да забравим, но той ме преследва и всичко това вече ме плаши. Преди няколко дни заплаши, че ще потърси съпруга ми. Искам да се измъкна от всичко това и да живея отново живота си както преди. Знам, че звуча много объркано, но се чувствам наистина така и не знам как да постъпя. От една страна се изкушавам да бъда отново с него, а от друга знам, че този човек не е същият и отдавна е престанал да бъде първата ми, силна любов. Страхувам се, че ще ме нарани отново, както и преди.
Ана Пейчева, 44 години, София
Leave a reply