Детското мрънкане притежава сила, която въздейства на възрастните и ги кара да отстъпят пред досадно повтарящите се звуци
Това е едно от първите открития на малките момичета и момчета. В съвсем ранна възраст няма място за подозрения в манипулация. Детето просто не знае други начини, посредством които да получи желаното.
Психолозите твърдят, че до 2-годишна възраст мрънкането има роля на предупредителен знак. Ако възрастните не реагират, децата започват наистина да плачат. На този етап в развитието си те разполагат с ограничен речников запас. И разчитат чрез мрънкането да съобщят на родителите, че нещо не е наред. Желателно е да реагирате, че сте чули и да откликнете бързо. Когато детето покаже с пръст нужната му вещ, похвалете го: „Браво, ти успя да си измолиш сок“. Така го насърчавате да търси диалог и по друг начин.
Опитайте се да различавате интонациите на хленченето. Например когато детето иска да спи, неговото монотонно мрънкане му действа успокояващо като приспивна песен. В случай че дава признаци на недоволство, погледнете го в очите, за да се убеди, че неговата реакция е чута. Ако просто капризничи, запазете самообладание. Изтървете ли нервите си, това само ще утежни ситуацията.
След 3-годишна възраст хлапетата установяват, че хленченето им върши работа, когато искат да наложат своето, и започват умишлено да го използват. Дайте на детето да разбере, че знаете за неговия мани-пулативен план. Покажете, че мрънкането не е най-добрият начин да ви накара да изпълните желанието му: „Струва ми се, че плачеш, за да се съглася да отидем на кино. Но сега сме тръгнали да ти търсим ново яке“. Въпреки заявената категоричност непременно покажете съпричастност. Може да се съгласите, че анимационният филм най-вероятно е много интересен или че желаната играчка е хубава. След това обяснете причината за вашия отказ. Ако детето продължава да подлага на изпитание търпението ви, предупредете го, че сте се изморили да го слушате и ще пристъпите към действие. Например ще си тръгнете от детската площадка или рождения ден. Бъдете категорични, за да усети, че наистина сте готови да изпълните заканата си. Дори този път да прекъснете започнатото, при следващия детето ще знае, че не се шегувате и ще се замисли дали да ви ядосва.
Имайте предвид, че за малките е важна предска-зуемостта на събитията. Ако предстоят промени в обичайното протичане на деня, предупреждавайте по-отрано, а не в последния момент. Не създавайте сами ситуации, с които да провокирате хленчене. Когато детето иска нещо и вие му кажете да изчака 15 минути, не е чудно, че след половин минута то напомня за обещанието ви и започва да губи търпение. Малките нямат чувство за време и 15 минути могат да им се сторят цяла вечност. Щом детето ви вика и вие нямате възможност да го направите веднага, не отговаряйте с „идвам“. Обяснете с какво се занимавате в момента и уверете, че когато приключите, ще изпълните молбата му. Нека детето бъде край вас, за да е в течение на действията.
Има случаи, в които хленченето помага за освобождаване на неприятни емоции, пише „Всичко за семейството“. Ако то не е насочено към вас, дайте възможност на детето да помрънка и покажете съпричастност.
Leave a reply