За да не бъдете ужилени, трябва добре да внимавате, да не ги дразните и да стоите настрана от гнездата на осите и пчелните кошери.
Ужилването, респ. ухапването на повечето изброени тук видове представлява опасност само за онези, които са алергични към съответната отрова.
Броят на срещащите се в България низши животински видове, които жилят, хапят или се впиват в кожата, е твърде малък. Повечето от тях не са агресивни. Ако бъдат оставени на мира, почти не създават проблеми.
МЕДОНОСНА ПЧЕЛА (Apis mellifica)
МЕДОНОСНА ПЧЕЛА
Живеещите на колонии медоносни пчели притежават за защита кухо жило, което е свързано с мехурче с отрова. Жилото има кукичка и затова след забиване в еластична тъкан (като човешката кожа) не може да бъде изтеглено обратно. След като пчелата отлети, жилото остава забито в раничката заедно с отровното мехурче, а пчелата умира. Ужилването от пчела наистина е болезнено, но обикновено е безобидно. Последиците могат да бъдат по-сериозни само при алергия към пчелната отрова, и то при повече ужилвания.
СТЪРШЕЛ (Vespa crabro)
СТЪРШЕЛ
Стършелът е най-голямата средноевропейска оса, женската достига на дължина до 3,5 см. Живеещите на колонии насекоми строят своите гнезда от сдъвкано дърво, в повечето случаи в хралупи. Стършелите са изключително полезни, понеже се хранят главно с други насекоми, предимно комари. Ужилването от стършел е много болезнено, тъй като отровата му съдържа ацетилхолин. Противно на широко разпространеното мнение обаче то не е по-опасно от ужилването от пчела или от оса.
ЗЕМНА ПЧЕЛА (Bombus sp.)
ЗЕМНА ПЧЕЛА
Земните пчели са големи, обрасли с косми насекоми, които подобно на медоносната пчела живеят в колонии. За разлика от тях колонията на земната пчела е значително по-малка, най-често е разположена под земята и през есента се разпада. Само младите царици преживяват зимата и напролет създават нови колонии. Земните пчели (има около 20 местни вида) също могат да жилят, но използват жилото си само когато се почувстват застрашени. За разлика от жилото на пчелата тяхното е гладко и след ужилване не остава забито в кожата. Последиците са същите като при пчелата.
ОСА (Vespida sp.)
ОСА
Осите се срещат във всички региони с умерен климат. Някои от тях са социални насекоми, които живеят на колонии и строят тънки като хартия гнезда от фино сдъвкано, примесено със слюнка дърво. Освен сред природата такива гнезда могат да се видят и в обори и опустели къщи. При опасност в близост до гнездото осите нападат на рояци. Ужилвания- та им са не само болезнени, но при множествени ужилвания може да се стигне до опасни последици, най-вече за онези, които са алергични към отровата им. За разлика от медоносната пчела осите могат да жилят многократно. Жилото им няма кукичка и затова не остава забито в кожата.
КЪРЛЕЖ (mite)
КЪРЛЕЖ
Кърлежите спадат към паразитиращите акари. Малкият кръвосмучещ паразит се среща предимно в ниската растителност във влажни области. Женската се забива с устата си в кожата на гостоприемника, започва да смуче и се отделя едва когато се е напълнила с кръв. Тогава паразитът може да достигне големина до 10 мм. Разреждащата кръвта слюнка може да съдържа бактерии, които атакуват периферната нервна система и предизвикват парализи (лаймска болест). В някои области кърлежите пренасят и вируси, предизвикващи менингоенцефалит. Срещу кърлежовия менингоенцефалит съществува възможност за имунизация.
Leave a reply