Аз съм лошата любовница

Не искам децата му да растат без баща, но и се ужасявам от самотата

Винаги съм смятала, че съм горе долу добър и добродетелен човек. Не съм се забърквала в лоши неща, не пия, не пуша… Но така се случи, че от три месеца ходя с женен мъж. И нещо повече – правя всичко възможно да разваля семейството му. Да, знам, че се държа като кучка и изпитвам неудобство от това, но е по-сълно от мен.
А човекът има две деца, познавам и жена му, макар и бегло, но я виждам, че е много приятен и позитивен човек. Тя засега не подозира за връзката ни и, честно казано, той не е тръгнал да я напуска. Аз обаче започнах даго притискам и го поставям между чука и наковалнята.
На 29 години съм и знам, че часовникът тиктака. Ако не мога да бъда с него, трябва да създам нова връзка. Най-малкото искам деца, а не мога да си позволя да чакам още много. И сега съм раздвоена. От една страна не искъм да бъда лош човек и да стана причина две деца да израстнат без родител. А от друга мисълта, че ще си остана сама като кукувица ме притеснява… Какво да направя?
Светла Савова, Плевен