Само преди броени дни талантливият писател Константин Трендафилов направи премиера на първата си книга. Стихосбирката „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“ вече е по книжарниците. Тя събира
Константин Трендафилов
много от известните произведения на Константин, но и други напълно непознати за читателите. Ето какво казва той в интервю за в. „Телеграф“.
– Какво показва броячът?
– 25, а в сънища все още 14.
– Кое е най-мръсното предложение, което са ти правили?
– Да почистя гаража на близък приятел.
– Какво имаш под леглото?
– Две парчета шкурка за лентов шлайф. Правих си секциите сам. Трябваше да ги скрия някъде след ремонта.
– Кой виждаш в тълпата?
– Никой конкретен.
– А през прозореца?
– Предпочитам през вратата.
– Колко огледала имаш в дома си?
– Две, за да се подстригвам по-лесно.
– Какво могат мъжете?
– Повече, отколкото правят.
– А какво искат жените?
– Повече от мъжете, отколкото те могат.
– Обаждам ти се в три през нощта, моля те да вземеш лопата и да ме чакаш в парка, без да обяснявам нищо. Какво ще направиш?
– Невъзможно. Изключвам телефона през нощта.
– Какво ти липсва?
– Младостта на родителите ми. Страстта на юношеството ми.
– На какво се облягаш?
– По барон-мюнхаузенски – на себе си.
– Какво следва след „и така нататък“?
– „И сега какво?“
– Какъв е проблемът?
– Между мен и теб? „Трагично прост.“
– Какво има в списъка с нещата?
– Твърде много.
– А какво липсва?
– Покой.
– Къде се връщаш?
– Към себе си. Към това, което съм отричал.
– Какво пише на белия лист?
– Нищо. И точно затова е перфектен.
ДОВЪРШИ ИЗРЕЧЕНИЯТА:
Издай тайната… или просто не казвай, че имаш тайна.
Вдъхновението… е надценено.
Спомените… са по-опасни, отколкото мислех.
Съвестта… трябва да се почиства регулярно.
Някой ден ще разбереш… но вече надали ще ми пука.
Аз… е най-плашещото начало за едно изречение.
Тя… е любимото ми начало за едно изречение.
Реално погледнато…*тук обикновено следва преувеличение*
Всяка сутрин… получаваш нов шанс да си същият идиот.
В тази стая… пак не съм у дома си.
Търся… нещо, което да ми подскаже, че съм го търсил.
Откривам… суета, лъжи. Разочарование.
Моят свят… е хубаво място. Но не си канен.
Вярвам… в човека, не в Бог.
Мразя… единствено качества в себе си.
Обичам… чистотата на тялото, на мислите, на действията.
Сещам се… за хубавото.
Останалите часове… бях оставил за теб.
Leave a reply