Когато мъжът ми се захвана да разчисти тавана, намери любовни писма от студентските ми години. Те разпалиха неговата ревност и това помрачи нашите отношения.
Ревност
Съпругът ми беше мил човек и с него живеехме прекрасно. Запознахме в студентските години. Но преди да го срещна имах един много настойчив обожател. Казваше се Ивайло. Много мои състудентки мечтаеха да им обърне внимание, защото бе привлекателен физически и много забавен. Завиждаха ми, че той се държеше мило с мен и същевременно ме смятаха за глупачка, че го отблъсквам. Но какво можех да правя с хубавец, към когото не изпитвах нищо? Не беше мой тип. Дори пламенните любовни писма, които ми изпращаше, не промениха моето отношение. Молих го многократно да престане с ухажванията.
Не исках да храни надежди, които нямаха бъдеще. Не мога обаче да си кривя душата – неговите послания бяха най-прекрасните писма, които съм получавала някога.
Отдавна бях забравила за Ивайло и писмата му
Животът ни раздели и всеки пое по своя път. Сега се замислям, че погледнати отстрани, писмата могат да се изтълкуват по съвсем различен начин: той ми пишеше вдъхновени стихове, възпяваше безсмъртната любов и голямата буйна страст. Тези помпозни стихчета можеха да се възприемат иначе, ако ги чете ревнив съпруг, като моя. Писанията могат да създадат впечатлението, че между нас е съществувала силна връзка, а всъщност нямаше никаква.
Като студентка се забавлявах да чета писмата му. Но с времето забравих за тях и не предполагах, че някога някой ще прояви интерес към тези хартийки.
Ивайло писа, писа оди за мен и накрая му омръзна от тази несподелена любов. Намери разтуха при друга колежка, която четеше на всеослушание любовните му изповеди. Не исках да я разочаровам, като й кажа, че вкъщи имам цял куп подобни. Нито за миг не бях предполагала какво могат да ми причинят те.
– Какви са тези писма? – попита ме мъжът ми с мрачен поглед. – Какъв е този Ивайло? Никога не си ми разказвала за връзката си с него…
– Защото не е имало такава – отвърнах му. – Ивайло е мой състудент, който ме заливаше с любовни писания, но аз не му обръщах внимание.
– И мислиш, че ще ти повярвам – сряза ме грубо Румен. – Тогава защо пазиш писмата му на тавана?
И ето че искрата на ревността прерасна в буен изпепеляващ огън. Не можех да се сърдя на Румен, че любопитството го е подтикнало да прочете писъмцата. Съмненията го изпълниха и той ме обвини в изневяра.
– Значи, докато си излизала с мен, си имала връзка и с този Ивайло? – гневеше се той.
– Не. Докога ще ти повтарям, че никога не съм имала връзка с него. Срещах се с теб, а на него не обръщах внимание – опитах се да се защитя аз.
– И мислиш, че ще ти повярвам – обърна ми гръб Румен.
Писмата го вбесиха, а ревността го заслепи. Дни наред денят ми започваше с реплики от типа:
– Значи си ме мамила с Ивайло преди нашата сватба. Сигурно и сега продължава да ти пише…
– Ти си болен, говориш нелепости – възмущавах се аз.
– Добре, че открих тези писма, за да разбера истината. Не вярвам на нито една твоя дума…
Неговите обвинения ме засегнаха болезнено
Най-вече, защото се съмняваше в мен. Как можеше да допусне, че съм способна да му изневерявам и да го лъжа. Нима толкова малко ме познаваше?
– Знаеш ли, омръзна ми тази безсмислена караница – казах му веднъж. – Тези писма ги получавах, когато се запознахме с теб. Както виждаш, предпочетох теб и не обърнах никакво внимание на колегата. А ти правиш от мухата слон и се държиш, сякаш днес имам връзка с автора им. Това е минало и за мен е все едно какво ще правиш с тези писма: дали ще ги скъсаш, дали ще ги изгориш, или ще ги предадеш на вторични суровини.
– Ще ги запазя за доказателство в съда – изсъска мъжът ми.
Въздъхнах тежко. После се опитах още веднъж да му обясня, че тези писма не си заслужават да се караме заради тях.
– Мили, колко пъти трябва да ти повтарям, че между мен и Ивайло не е имало нищо. Хайде да не се караме за глупости, които не си струват. Нека не си разваляме отношенията – убеждавах съпруга си.
Ала моят мъж бе на друго мнение. Скандалите ни завършиха със заплаха от страна на Румен:
– Ще се разведа с теб. Щом си ме лъгала веднъж, ще го направиш пак.
Той започна да закъснява вечер
Споделих семейните си проблеми с кумата ми, с която сме приятелки от детинство. Ана бе удивена:
– Твоят мъж наистина е полудял. Смятах го за уравновесен човек, а той бил болезнено ревнив.
– Почакай, докато се успокои – даде ми съвет тя. – Безсмислено е да го убеждаваш, че си невинна. Колкото повече отричаш, толкова повече ще вярва, че си гузна.
Единственият проблем бе, че Румен нямаше никакво намерение да погледне истината в очите. През следващите седмици той отблъсна всичките ми опити да поговорим и да изясним въпроса. Вместо да бърза да се прибере след работа, той прекарваше вечерите си извън къщи, а през съботите и неделите отсъстваше по цял ден. Почти не говореше с мен, спря да се интересува и от нашата петгодишна дъщеря.
Нямаше никакво съмнение, че в нашия брак бе настъпила сериозна криза. И всичко това заради някакви любовни писма на човек, който никога не бе означавал нищо за мен. Надявах се, че предстоящият рожден ден на Румен ще ни послужи за помирение. Поръчах торта, купих му подарък и с дъщеря ни го зачакахме. Той така и не се прибра. Накрая разрязах тортата и после сложих детето да спи. Обадих се на един близък колега на Румен. От него узнах, че съпругът ми е взел почивен ден и е заминал за Варна, където живееха родителите му. Там щял да остане в събота и неделя.
Притеснението ми премина в изумление
Защо не ме беше уведомил, че ще посреща там своя празник? На другата сутрин заведох детето при родителите си и се качих на влака за Варна. Трябваше по-скоро да изясня нещата.
Много исках да оправим отношенията си, да разговаряме, за да изясним недоразумението с любовните писма. Но може би той искаше да се усамоти и да обмисли положението, да се посъветва с родителите си.
Когато пристигнах, реших да си потърся квартира. Отказах се да ходя при родителите му, защото не знаех какво да им кажа за случилото се с нас. А и дали Румен беше сам? И наистина ли беше при родителите си? В края на краищата е пълно с жени, които не биха се отказали от възможността за флирт. Какво щях да сторя, ако го видя с друга? Почти веднага разбрах, че спонтанното ми пътуване до Варна не бе най-правилното решение.
Чувствах се много самотна, докато се разхождах безцелно напред-назад. Време беше да се прибера у дома. Да става каквото ще.
Когато се върнах у дома, Румен вече ме очакваше. Изправихме се плахо един срещу друг, но за моя изненада той ме взе в обятията си и ме целуна.
– Моля те да ме извиниш, че ти причиних тези проблеми. Имах нужда от размисъл, да се преборя със съмненията – призна ми той. – Бях прекалено изнервен от напрежението в работата, а като капак на всичко се появиха и тези любовни писма. Изглежда съм по-ревнив, отколкото предполагах.
Леко ми стана на душата. Седнахме и дълго разговаряхме. А когато нашата дъщеря се мушна между нас и седна на скута ми, осъзнахме, че наистина сме щастливо семейство. Добре ни се беше отразила раздялата. Но първото нещо, което веднага направих, бе да изхвърля всички стари вещи и вехтории, които само могат да навредят на любовта ми.
Ивелина
Източник: Журнал за жената
Leave a reply