Моята любовна история започна, когато започнах да посещавам курс по танци. Първият път, когато го видях, и веднага разбрах, че общуването с него няма да бъде лесно.
Моята любовна история
Нещо много ценно освен таланта му се криеше зад неговата недостъпност и това много ме привличаше и не ми даваше покой. После се разбра, че той търси партньорка, с която да танцува. Още на първата ни среща, той даде да се разбере, че високо цени изкуството и избягва женското внимание. Загряването, стречингът и аеробиката за два часа не ми даваха шанс за флирт с него. В групата останаха само тези, които наистина се интересуваха от танците. За мен заниманията бяха леки може би благодарение на това, че бях влюбена в него. Но работата с него, един до друг, лице в лице ми костваше голяма мъка особено при положение, че не очаквах нищо от негова страна.
Всяко негово игриво докосване беше така желано от мен! Все повече и повече неговите предимства и достойнства ме караха да мисля за него като за мъж. Идеята, че някой ден той може да стане за мен Пламен и аз вече няма да се обръщам към него с фамилното му име ме настигна изненадващо в моето безгранично въображение точно тук в студиото. Понякога очите ни се срещаха в огледалото. Тогава сладка шокова еуфория ударяше тялото ми и аз се опасявах да не допусна грешка. Нещо друго освен музикалните звуци се усещаше в пространството на залата. Това беше перфектният ритъм на движенията ни и закачливата игра на флуиди, които оживяваха тук, в тази зала. За това трябваше да се мълчи. Но на мен все повече ми се искаше да вярвам, че той не е безразличен към мен и търсех онова миниатюрно потвърждение, но не го намирах …
След успешното ни представяне Пламен поздрави момичетата и целуна всички по бузата. Но не и мен! Изглежда никой не забеляза това! За мен това беше много ясно проявление … на какво? В моя танц нямаше недостатъци и пропуски! Така че, той ме открои от останалите. Но защо така? Той знаеше! Моята влажна ръка? Моят плах поглед?
Когато всички напуснаха съблекалнята, Пламен ме помоли да остана за тридесет секунди. Естествено, че останах… На масата седеше Пламен и нещо пишеше. Сърцето ми щеше да изхвръкне! Не можех и да се надявам, че той ще ми загатне за чувствата си. А аз не смеех да му призная своите. Столовете бяха много близо и той ме помоли да седна. Сърцето ми се чуваше в тишината на залата. Той докосна рамото ми и ме помоли да танцувам с него в тази огромна спортна зала. Танцът и прегръдките бяха неразличими. А моята любовна история започна с неговото признание …
Leave a reply