Сега искам да си го върна, но не мога
Цял живот съм търсела истинската любов. Бях вече на 27 години и се бях отчаяла, че това някога ще се случи. Но изведнъж дори за мое голямо учудване, през горещото лято на 2008 година се срещнахме. Бях на гости при моя приятелка, нейният приятел пък го бе довел случайно и така се започна. Ударихме си среща още на следващия ден и оттогава станахме буквално неразделни.
Страшно много се обичахме. Наистина прекарвахме цялото време, когато не сме на работа, заедно. А през часовете, докато ляхме на работа, постоянно се говорехме по телефона, пращахме си есемеси или чатехме по скайп. Даже колегите ми започнаха да ме гледат малко обвинително, че не работя, а си губя времето. Не съм си и помисляла, че може да ме сполети такова щастие.
Същата есен той ми предложи да се оженя за него и решихме да вдигнем сватбата в първите месеци на идната година. И тогава се появи големият проблем, за който не бях подготвена. Този проблем всъщност стана и причината всичко изведнъж и най-неочаквано да рухне.
Той се оказа ужасно ревнив, направо патологично ревнив. И ако в началото не бях обръщала внимание на това, дори не бях забелязала, с течение на времето нещата започнаха да ескалират. В един момент започна да ме спира да правя каквото и да е било – да ходя до магазина, да се гримирам, да се обличам добре, всичко.
Започна да ми преглежда телефона, да прочита какви съобщения съм пращала, с кого съм разговаряла. Наистина го обичах много, на този ужасна ревност ставаше все по-непоносима. И в един момент, ей така напук, наистина му изневерих, и то със семеен мъж. След това при един от скандалите му казах и той ме напусна. Сега вече разбрах каква грешка съм направила и горчиво съжалявам, но не мога да го върна. Пиша му съобщения, звъня му по двайсет пъти на ден, но не ми отговаря. Приятели казаха, че не можел да преглътне изневярата. А най-лошото е, че връзката ми с женения продължава и все не успявам да я прекратя.
Ако имате някакви съвети какво трябва да сторя, моля пишете! Вече наистина не знам какво трябва да направя, знам само със сигурност, че изгубих любовта на живота си и сама съм си виновна за това.
Веселина Георгиева, София
Leave a reply