Красиви думи, красиви снимки и много красива зима!
Сняг
И пак потъвам в тишината
на малкия сънуващ град.
Снежинките край мен се мятат,
затрупват моя път назад
и аз очаквам непременно
след малко да те срещна пак –
от синя лампа озарена,
в косите – шепа първи сняг…
С мълчание да те спечеля.
И пътят ни да стане общ.
Да ни събира и разделя
отново всяка нова нощ.
…Мълчат дърветата бездомни.
Дали си още в този град?
Попитах и снега – не помни.
Снегът е много, много млад.
(Георги Константинов)
Вижте и тези зимни гифчета, като последвате линка:
Харесвате ли снежните пейзажи? Гледайте!
Leave a reply