През далечната 2005-а работех в малко магазинче за сувенири. Не взимах много пари, но работата беше спокойна и с моята заплата и с тази на баща ми успявахме някак да се справим. Майка ми почина година по-рано и с татко живеехме сами. Заради мъката от загубата й се бях затворила в себе си и рядко общувах с хора, извън работата си.
Един ден в магазина влезе мъж на средна възраст. Беше облечен в скъпи дрехи, самоуверен и присъствието му ме смути. Дълго разглежда и накрая все пак се престраших да го попитам с какво мога да му бъда полезна.
„Търся подарък за специален човек. Нещо, което ще й напомня винаги за мен. Вие какво бихте подарили на майка си?“ Отговорих му, че майка ми е починала. Той обаче не се смути, а поведе с мен разговор, сякаш се познаваме отдавна. Разбрах, че се казва Иво, разведен е, със син на 17. Когато си тръгна, в ръцете си държеше малка кутия за бижута – подарък за майка му, и листче с номера на телефона ми. Не очаквах, че ще ми се обади, все пак беше доста по-възрастен от мен, а и аз бях толкова обикновена. Но той се обади още на другия ден и вечерта прекарахме в тихо и уютно ресторантче. Така започна връзката ми с Иво. Той беше кавалер – черта, която вече се среща рядко, мил, нежен и всеотдаен. Водеше ме на луксозни почивки в скъпи хотели. Не остана нецелувано място по тялото ми и фантазия, която да не сме сбъднали.
Една вечер, в джакузито в хотела, той ми предложи брак. Това беше и моето желание. Представях си живота ни като вечен романтичен рай. Притеснявах се само как ще реагира баща ми, който още не знаеше за връзката ни. Фактът, че Иво беше по-възрастен, разведен и с голям син, със сигурност нямаше да се хареса на татко. Със страх организирах вечеря, на която ги запознах. През цялата вечер баща ми мълчеше и рядко обелваше дума. На другия ден обаче ме помоли да се разходим в парка, в любимата горичка на мама. Докато вървяхме, той ме държеше за ръка. Стигнахме до тяхната пейка и седнахме. След кратко мълчание татко каза:“ Виж, моето момиче, с майка ти бяхме заедно 23 красиви години. Много пъти съм избухвал, но тя никога дума не ми каза накриво. Затова я обичах толкова. И теб така отгледахме – с много любов. Влюбила си се, разбирам, но аз те познавам добре и знам, че този мъж не е за теб. Млада си още, не познаваш мъжете, не си се парила. Този мъж обаче ще те опари…“ Очаквах тази реакция и нито се учудих, нито се обидих от думите му. Обичах го безкрайно, но нямаше да му позволя да попречи на щастието ми.
С Иво сключихме брак след два месеца. След сватбата заживях с него и сина му в къщата му в София.
Първите няколко месеца бяха истински разкош. Горещи нощи, гарнирани с вино и бурна любов под звездите. Една вечер с учудване забелязах погледа на сина му, насочен към гърдите ми. Стана ми неудобно и побързах да си наметна шал, с които да се прикрия. Явно и Иво го видя, защото се разсмя и отбеляза, че момчето вече е станало мъж. Вечерта, когато си лягахме, той ме прегърна през кръста и шеговито попита защо не помогна на сина му да порасне. Реших, че алкохолът му е дошъл в повече и не взех думите му на сериозно. За всеки случай обаче, за да не провокирам повече момчето, вече внимавах какво обличам.
А Иво започна да ме притеснява, пиеше много и настояваше да си направя пластична операция – искал да съм с големи гърди, защото така се възбуждал повече. Не исках да си уголемявам бюста и му го казах направо. Мъжът ми избухна, започна да ме обижда и в гнева си заяви, че съм същата използвачка като бившата му съпруга. Ядосах се и вечерта спах в друга стая. Не можех да се докосна до него и присъствието му започна да ме плаши. Дали баща ми все пак не се оказа прав? Такива бяха мислите, които натрапчиво ме тревожеха.
На другия ден Иво изглеждаше изтрезнял и доста по-спокоен. Сякаш съжаляваше за снощното си поведение. Няколко дни поред след това беше мил и не повдигаше темите за гърдите ми и сина си. Сякаш странните му желания бяха останали в миналото, докато една вечер не ме помоли да си облека нещо специално, защото очаквал важни за него гости. Беше поръчал от кетъринг фирма салати, ордьоври и десерт. От мен се искаше да бъда красива и любезна.
Гостите бяха мъж и жена на възрастта на съпруга ми – отворени и забавни. Вечерта премина в обилно наливане с алкохол, танци и шеги. По едно време усетих, че главата ми се замая, и казах, че искам да си лягам. Тогава Жорж – приятелят на Иво, седна до мен и започна да ме гали по гърба. Дръпнах се възмутена, погледнах към мъжа си и учудена видях, че се целува с Яна. Недоумявах какво се случва. Изкрещях на Иво да спре веднага, а той ме погледна със съжаление и каза: „Скъпа, не бъди толкова задръстена.“
Не искам да се връщам към онази нощ. Нощ на поквара, в която загубих всички свои мечти и надежди. На другия ден, спомняйки си със срам думите на татко, си взех дрехите, с които бях дошла, и си тръгнах. Завинаги! Исках да имам семейство, дом, да бъда любяща съпруга като майка ми, да се опра на силно рамо като на баща ми, но срещнах лъжи, алкохол и хора, загубили пътя си.
Марина
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply