Майка ми успя да ме научи, че за хигиената вкъщи винаги отговаря жената и ако в дома й е мръсно, за това не са виновни съпругът й и децата, а единствено тя. Лошото е, че страстта към чистотата при мен придоби застрашителни размери.
Мания за чистота
Доскоро ставах в пет сутринта, за да мога, преди да тръгна за работа, да изтупам всички килимчета, да измета и измия пода с препарат, да избърша праха от мебелите, да изпера каквото има от предишния ден, да почистя печката отгоре и отстрани за някоя случайно останала капчица мазнина. Може и да не ми вярвате, но години поред всяка сутрин, а понякога и вечер, съм изнасяла от килера най-високата стълба, за да се покатеря и да почистя с препарат абажурите. Естествено, правя това и за лавиците с книги, и за високите части на стените и тавана, където понякога се задържат малки мъхчета и паяжини. Всяка седмица поне по веднъж пренареждам шкафовете и измивам основно съдовете, които не се ползват, но все пак се мърсят от стоене. А гардеробите ми са в идеален ред, но за тази цел понякога ставам нощем, иначе няма кога да ги подредя наново.
Не можех и да проумея как някои жени казват: „Имах едно време един бански на райета, ама къде е сега, не мога да го намеря…“ При мен всичко се намира, защото от вътрешната страна на чекмеджета и ракли имам залепени списъци кое как е подредено и как да бъде намерено.
Покрай тази своя страст не можах да се омъжа. Не че не съм се влюбвала, ама всичките ми гаджета, като ми идваха по няколко пъти вкъщи на гости, накрая се отдръпваха изплашени, че този ред и чистота ще трябва и те да ги спазват… Винаги си казвах: „Пъзльовци, майната им!“ Но от март тази година вече съм друга. Една случка ме накара да се замисля и да се променя. Нека ви разкажа.
Увлякох се по един мъж, с когото се запознах в интернет в един сайт за манджи. И той се интересуваше как се прави това, пък онова, какви подправки се слагат. Помислих, че е съпруг на някоя мързелана, но се оказа самотен мъж – много грижовен и страхотен домакин. Прехвърлихме разговорите си от форума в скайпа и започнахме да обсъждаме и препарати, пасти, гъбички, спрейове и свещички за ароматизиране – абе, какво ли не. Той ми показа, с камерата в ръце, какъв хубав дом си е спретнал, какви килими си е сложил в гостната спалнята, как си е подредил трапезарията, как свети от чистота кухнята му. И аз направо пламнах като факла – Боже, тъкмо мъж за мен! Веднъж той ме покани на гости. Беше гостуване, което не може да се опише, толкова хубаво беше! Ядохме, говорихме, отново и отново обсъждахме как се лъскат сребърни прибори и как се маха нагар от фурна. Срам – не срам, ще си призная – още при това първо гостуване ние опитахме неговите прекрасни матраци на спалнята. С други думи – разгорещихме се в леглото. И тогава изведнъж той спря и взе да души. Лежах и не мърдах, чудех се дали не надушва някакъв дим от кухнята, който аз не усещам. А той изведнъж каза: „Извинявай, ама би ли станала да си вземеш един душ. Пък аз после ще те напръскам с моя дезодорант, че чуждите дезодоранти направо ме изприщват. И чуждата пот пък – да не ти казвам как ме побърква.“ Станах, облякох се и си тръгнах, без да му кажа нито дума – от срам, от обида, от негодувание.
Оттогава вече не съм чак такава голяма чистница. Не бърша подметките на обувките си с препарат след всяко излизане и дните ми взеха да стават различни. Защото разбрах, че животът не е само чистене и бърсане, животът е и нещо друго, много по-важно от парцала и препарата за съдове.
Leave a reply